Определение № 50082 от 07.04.2023 г. на ВКС по т. д. № 423/2022 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК, образувано по подадена от адв. П. С., в качеството на процесуален представител на И. П. П., молба вх. на ВКС № 501287/28.02.2023 г., с която е поискано да бъдат присъдени направените от страната разноски ,в размер на 5030 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, за подаден отговор на насрещната касационна жалба на ЗД „Бул Инс„ АД, от които 2710 лева – възнаграждение във връзка с обжалване на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 2320 лева –възнаграждение във връзка с обжалване на присъденото обезщетение за претърпени имуществени вреди. Ответникът по молбата – ЗД „Бул Инс„ АД, изразява становище за неоснователност на същата. Прави възражение за липса на доказателства за реално заплащане на адвокатското възнаграждение и за прекомерност на същото ,на основание чл. 78 ал. 5 ГПК. За да се произнесе по молбата, ВКС Търговска колегия,състав на първо отделение, съобрази следното: Производството по т.д. № 423/2022 г. на ВКС е образувано по подадена касационна жалба на И. П. П. против решение № 837/19.07.2021 г. по гр.д.№ 3761/2020 г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която – след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 4922/12.08.2020 г. по гр.д.№ 4453/2018 г. на Софийски градски съд - е отхвърлен предявеният от касатора против ЗК „Бул Инс„ АД иск, с правно основание чл. 226 ал. 1 КЗ / отм./, за разликата между присъдените 30 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в причинна връзка с ПТП от 12.10.2013 г., настъпило по вина на водача на застрахован при ответното дружество, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите лек автомобил – до претендираните - по частичен иск от общ размер 100 000 лева - 40 000 лева. Ответната страна - ЗД „Бул Инс„ АД е подала насрещна касационна жалба против въззивното решение, в частта му, с която искът на И. П. е уважен за сумата над 2 500 лева.. С постановеното от състава на ВКС определение № 50089/13.02.2023 г. по настоящото дело, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и по отношение на насрещната касационна жалба на застрахователното дружество е приложена разпоредбата на чл.287 ал.4 ГПК. При тези фактически данни, молбата е неоснователна. Така постановеният изход на производството има като ефект отказ да бъде разгледан по същество спорът и по отношение на двете страни по него. Несъстоятелен е доводът, че следва да бъде овъзмездена дейността, обхващаща депозиране на отговор на насрещна касационна жалба и приложенията към нея, тъй като предвид разпоредбата на чл. 287 ал. 4 ГПК съдът не дължи произнасяне по нея и съответно липсва правно основание за присъждане на разноски. Направените от страните разноски в тази връзка следва да бъдат понесени от всяка от тях и не подлежат на присъждане в тежест на другата – в този смисъл и трайната практика на ВКС, която се споделя от настоящия състав /вж. напр. определение № 156/25.08.2020 г. по т.д. № 2003/2019 г. на I т.о., определение № 204/07.08.2017 г. по т.д. № 289/2017 г. на I т.о. и определение № 44/20.02.2020 г. по т.д. № 744/2019 г. на I т.о. /. По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение