Определение № 8374 от 05.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6698/2024 г.

Производството е по реда на чл. 166, ал. 2 и ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Българска фондация Биоразнообразие /БФБ/, ЕИК 121540285, представлявано от изпълнителния директор Й. Славова, срещу Решение № 89/11.06.2024 г. на Министъра на околната среда и водите, постановено на основание чл. 60, ал. 3, вр. ал. 1 от АПК, с което е допуснато предварително изпълнение на Решение № 5 – ПР/2024 за преценяване на необходимостта за извършване на оценка на въздействието върху околната среда на министъра на околната среда и водите, с което е решено да не се извършва ОВОС на инвестиционното предложение „Изменение на инвестиционното предложение „Подобряване на трасето на Лот 3.2 на Автомагистрала „Струма“, по Източен вариант Г 10.50“. Жалбоподателят посочва, че черпи правен интерес за обжалване на решението от чл. 38, ал. 4 от ЦЮЛНЦ, чл. 9, ал. 2 от Конвенцията за достъп до информация, участието на обществеността в процеса на взимането на решение и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (Орхуска конвенция) и чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Р България. Счита, че изпълнението на оспореният административен акт ще доведе до нарушаване на чл. 31 - чл. 33 от Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/ в светлината на нарушение на чл. 6, §. 2 и §. 3 на Директива 892/43/ЕИО и принципа на предпазливост на предпазните мерки в изпълнение на целта за постигане на високо равнище на защита на околната среда, съгласно чл. 191, §. 2 от Договора на Европейския съюз и на Договора за функциониране на ЕС. Твърди, че ще бъде нарушено условие I.Б.5.18 на становище по ЕО № 4-3/2021 г., с което е съгласувана програма „Транспортна свързаност“ 2021-2027 г., както и че не са съобразени коментарите на Европейската комисия за нарушения на чл. 6.3 на Директива 92/43/ЕИО (Директива за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна) в Решение по Оценка на въздействие върху околната среда (ОВОС) № 3-3/2017 г., които могат да бъдат санирани единствено чрез провеждане на нова процедура по ОВОС и Оценка за съвместимост (ОС) по реда на Глава шеста от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). Иска да се отмени оспореното решение. Ответникът - Министърът на околната среда и водите, в писмено становище по делото излага доводи за недопустимост на подадената жалба, позовавайки се на чл. 147, ал. 1 от АПК (липса на пряк и непосредствен правен интерес от обжалване), във връзка с чл. 15, ал. 1 от АПК и оспорва активната процесуална легитимация на жалбоподателя. Излага съображения и за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспорения административен акт. Иска жалбата като недопустима да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати и при условията на алтернативност същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Върховният административен съд в настоящия състав, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, намира подадената жалба за процесуално допустима. Конвенцията за достъпа до информация, участието на обществеността в процеса на вземане на решения и достъпа до правосъдие по въпроси на околната среда (Орхуска конвенция) е ратифицирана със закон, приет от ХХХIХ Народно събрание на 2 октомври 2003 г. (ДВ, бр. 91 от 2003 г., в сила от 16 март 2004 г.). Разпоредбите на чл. 2, ал. 4 и 5 от същата /в който смисъл е и § 1, т. 25 от допълнителните разпоредби на ЗООС/ дефинират понятието „засегната общественост“. Българска фондация Биоразнообразие е юридическо лице с нестопанска цел, учредено за осъществяване на дейност в обществена полза, регистрирано при спазване на националното законодателство, с предмет на дейност опазване на околната среда, поради което несъмнено отговаря на дефиницията „засегната общественост“ по смисъла на чл.2, ал.5 от Орхуската конвенция. Ето защо и с оглед разпоредбите на чл. 9, ал.2, букви “а“ и “б“ и ал. 5 от Конвенцията, същото се явява процесуално легитимирано да обжалва процесния административен акт. Съдът намира подадената жалба за неоснователна. Оспореният акт е мотивиран с наличието на хипотезата на чл. 60, ал. 1 от АПК, а именно: допускане на предварително изпълнение с цел защита на особено важни държавни и обществени интереси, както и осигуряването живота и здравето на гражданите и предотвратяване настъпването на значителна или трудно поправима вреда от закъснение на изпълнението му. В конкретния случай защитата на особено важни държавни интереси е обоснована от административния орган с необходимостта от навременното реализиране на инвестиционното предложение, което е от значение за реализиране на Трансевропейската транспортна мрежа, осигуряването на пътната мрежа в Република България, осигуряването на пътната мрежова връзка както в страната, така и със съседните държави, изпълнение на стратегически приоритети с оглед националната сигурност, намаляване на пътнотранспортните произшествия, осигуряване на икономическото развитие на страната, както и осигуряване на навременното изпълнение на обект АМ „Струма“ в неговата цялост с оглед поетите ангажименти във връзка с членството на страната в Европейския съюз. Тази обосновка се подкрепя от представените писмени доказателства от административната преписка. От Решение № 250 от 25 април 2013 г. на Министерски съвет е видно, че обектът е обявен за национален такъв, а от представената извадката от Интегрираната транспортна стратегия в периода до 2030 г. е видно, че Лот 3.2 е определен за обект със стратегическа важност. Към административната преписка е приложена и извадка от Доклад на министъра на регионалното развитие и благоустройството до Министерския съвет, одобрен с Протоколно решение по т. 34 от заседание на МС, проведено на 12.04.2023 г., от който е видно, че се касае за най-натоварения участък от българската транзитна мрежа и участъка с най-голяма концентрация на пътно-транспортни произшествия с много жертви, за които са посочени и статистически данни. В доклада е посочено, че участъкът, освен екологично чувствителен, е и участък, по който ежегодно стават тежки ПТП и един от най-травматичните в България. Съгласно чл. 166, ал. 2, във връзка с ал. 4 АПК, съдът може да спре предварително изпълнение само ако то е в състояние да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. В случаите, когато по силата на разпореждане по чл. 60, ал. 3 вр. ал. 1 АПК е допуснато предварително изпълнение, се установява наличието на предпоставките на посочената разпоредба, като всички те са свързани със защита на публичния интерес и обосновават неговото предимство пред личните права и интереси. Настъпването на значителни или трудно поправими вреди, съгласно чл. 166, ал. 2 от АПК, следва да е свързано с настъпването на нови факти и обстоятелства, т.е. такива, настъпили след издаване на акта. В настоящия случай такива нови факти и обстоятелства не са доказани, а не са и твърдени от жалбоподателя, което съставлява самостоятелно основание за отхвърляне на подадената жалба. Липсват твърдения и доказателства за вреди, които ще настъпят пряко от самото предварително изпълнение, а не от административния акт, за който то е допуснато. Всъщност в жалбата се развиват съображения, които не са свързани с решението за допускане на предварително изпълнение, респективно не са относими към изложените мотиви за защита на особено важни държавни и обществени интереси, както и защита на живота и здравето на гражданите. Те касаят законосъобразността на Решение № 5-ПР/2024 г., което не е предмет на обжалване в настоящето производство, а не настъпването на вреди от неговото предварително изпълнение. Наличието или реалната опасност от настъпване на вредата от предварителното изпълнение следва да се установи със съответните писмени доказателства, а в случая не са представени относими такива, поради което и не се установяват обстоятелства от значение за дължимата от съда преценка по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 166, ал. 2 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,