Определение № 11993 от 07.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10450/2024 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от Б. Я. Х., против определение № 1229/14.10.2024 г., постановено по адм. дело № 1184/2024 г. по описа на Административен съд – София-област, с което е оставена без разглеждане жалбата му против мълчалив отказ на кмета на община Самоков да се произнесе по негово заявление от 13.08.2024 г. и производството по делото е прекратено. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради и което се иска отмяната му. Ответната страна – Кметът на Община Самоков, чрез юрк. К. Гергинова, с писмено становище оспорва частната жалба като неоснователна и моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалба на Б. Я. Х. против мълчалив отказ на кмета на Община Самоков да се произнесе по негово заявление от 13.08.2024 г., с което е поискано от органа да предприеме мерки във връзка с паркиране на автомобили пред неговия имот, като е направено предложение да се изгради тротоар или да се засадят дръвчета или да се поставят бетонни кашпи с растения, за да не се превръща мястото в паркинг. С обжалваното определение Административен съд – София област е оставил без разглеждане жалбата на Х., като приел, че съгласно чл. 124, ал. 2 АПК решението, постановено по подаден сигнал, не подлежи на обжалване. Посочено е, че актът, с който се произнася съответния орган по чл. 119 АПК, няма характер на индивидуален административен акт и не подлежи на обжалване нито изричното произнасяне, нито непроизнасянето по сигнала. Определението е валидно, допустимо и правилно. Правилно е прието от първоинстанционния съд в обжалваното определение, че в случая се касае за подаден сигнал по реда на чл. 107 и сл. от АПК, като актът, с който се произнася съответният орган по чл. 119 АПК няма характер на индивидуален административен акт и не подлежи на обжалване нито изричното произнасяне, нито непроизнасянето по сигнала, както се посочва и в чл. 124, ал. 2 АПК. Именно поради това, че не е налице акт, подлежащ на съдебен контрол, подадената от Б. Х. жалба до съда е недопустима, както и правилно е прието. Следва да се посочи, че обстоятелството, че Х. има интерес от подаване на дадения сигнал не означава, че отговорът или липсата на такъв представляват индивидуален административен акт. В конкретния случай кметът на общината действа служебно по отношение на стопанисването на общинската собственост, каквато е частта от улицата. Бездействието му да постави асфалт, да поправи тротоара или да облагороди пространството, макар и правно и морално укоримо, не може да бъде обжалвано по реда на АПК. Общинските пътища са публична общинска собственост и тя се разпростира върху всички основни елементи – обхват на пътя, пътни съоръжения и пътни принадлежности, като изграждането, ремонтът и поддържането на тротоарите и паркингите в границите на урбанизираните територии се организират от съответната община. Следователно, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища (включително горепосочените основни елементи) се осъществяват от общините. Тези задължения са нормативно уредени в чл. 18, ал. 1 от Конституцията, чл. 2 от Закона за общинската собственост, чл. 3, чл. 8, чл. 30-32 от Закона за пътищата, чл. 3, чл. 167, чл. 176 от Закона за движение по пътищата и са вменени в тежест на общините със закон, а не произтичат от вида на осъществяваната от тях дейност. Следователно, дейността по изграждане, ремонт и поддържане на общински пътища от страна на общината не е административна /виж и Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015г. по т.д. 2/2014г. на ОСК на ГК на ВКС и ВАС/, което изключва защитата пред административния съд. Що се отнася до налагането на административно наказание, производството се развива по реда на ЗАНН, а преценката за започването се извършва служебно, самостоятелно и независимо от компетентния административно-наказващ орган. Въз основа на изложеното, правилно административният съд е приел, че жалбата на Б. Я. Х., подадена против мълчалив отказ на кмета на Община Самоков да се произнесе по сигнал, с който се иска от органа да предприеме мерки както във връзка с паркиране на автомобили пред неговия имот, така и във връзка с облагородяване на средата чрез изграждане на тротоар или да се засадят дръвчета или да се поставят бетонни кашпи с растения, за да не се превръща мястото в паркинг, съгласно чл. 124, ал. 2 АПК е недопустима и не подлежи на разглеждане. По изложените съображения, обжалваното определение като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение