Определение № 39 от 01.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2710/2021 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. С. Г.-М. и Я. Н. М. чрез пълномощника им адвокат В. П. против решение № 261989 от 25.03.2021 г., постановено по гр.д. № 9097 по описа за 2018 г. на Софийски градски съд, II-В въззивен състав, с което след частична отмяна и потвърждаване на решение № 59 от 27.12.2012 г. по гр.д. № 5386/2011 г. на Софийски районен съд, 44-ти състав, е уважен предявения от А. Д. М., Х. Ю. Ц., Н. Ю. Т., Ю. Л. П., Е. Н. Л., Д. Б. Л., В. Х. К. и Р. Б. Л.-Ц. против М. С. Г.-М. и Я. Н. М. ревандикационен иск по отношение на придобити по наследяване и реституция 12/18 ид.ч. от втори етаж от къща с идентификатор ***** в [населено място], [улица] /бивша [улица]/, заедно с 33 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, като искът е отхвърлен за разликата от 12/18 ид.ч. до претендираните 18/18 ид.ч. М. С. Г.-М. и Я. Н. М. атакуват въззивното решение само в осъдителната част за предаване владението на 12/18 ид.ч. от имота. А. Д. М., Х. Ю. Ц., Н. Ю. Т., Ю. Л. П., Е. Н. Л., В. Х. К. и Р. Б. Л.-Ц. са подали писмен отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване, като претендират възстановяване на направените разноски. С определение № 60185 от 2.12.2021 г. производството по делото е спряно поради настъпилата на 12.03.2021 г. смърт на ищеца Д. Б. Л.. С определение № 2 от 10.01.2022 г. производството по делото е възобновено, като в правата на Д. Б. Л. са конституирани наследниците му по закон М. Г. Л., съпруга, Р. Б. Л.-Ц., сестра и Е. Н. Л., племенница. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съд съобрази следното: Въззивното решение, с което искът по чл. 108 ЗС е уважен в установителната част, като е признато правото на собственост на ищците върху 12/18 ид.ч. от имота, е влязло в сила като необжалвано. По делото не е съществувал спор, че ответниците и настоящи касатори владеят целия имот, тъй като на това основание същите са заявили възражение за собственост въз основа на изтекла придобивна давност. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите М. С. Г.-М. и Я. Н. М. се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване по въпроса: при частично уважен в установителната си част иск по чл. 108 ЗС относно собственост върху идеални части от недвижим имот и наличие на съсобственост между ищеца и ответника върху процесния имот, може и в кои случаи съдът да уважи искането относно осъдителната част на иска за предаване владението върху идеална част срещу ответника, включително без да е налице предварително разпределение на ползването на имота по чл. 32 ЗС. По поставения въпрос е постановено Тълкувателно решение № 3 от 5.01.2022 г. по т.д. № 3/2020 г. на ОСГК на ВКС, с което е преодоляна съществувалата по въпроса противоречива практика на ВКС (на част от която се позовават касаторите). Даденото тълкуване е, че при иск по чл. 108 ЗС, предявен от съсобственик срещу друг съсобственик за идеална част от съсобствен недвижим имот, съдът може да уважи искането за предаване владението върху претендираната идеална част, когато ответникът е установил фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му и с това е нарушил владението на ищеца, като в мотивите е разяснено, че останалите искове (включително иска по чл. 32 ЗС) са предвидени за защита на други правомощия на собственика, а не на правомощието владение. С оглед данните по делото и наведеното от ответниците възражение за придобивна давност, от което следва, че са завладяли правата на ищците, въззивното решение изцяло съответства на посоченото тълкуване, а съответно не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос. С оглед изхода на настоящото производство касаторите следва да възстановят на ответниците по жалбата направените разноски в размер на 2000.00 лв., представляващи заплатено възнаграждение на адвокат С.. С оглед горните мотиви, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение