Определение № 146 от 31.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 1249/2017 г.

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба на „СВ М.“ Г., О., А., подадена от пълномощника на дружеството – адв. В. К. – Б., с искане за допълване, в частта му за разноските на решение № 14 от 19.03.2018 г. по т.д. № 1249/2017 г. на ВКС, I т. о. Ответникът по молбата – [фирма], [населено място] не е заявил становище. Становище е депозирано само от третото лице- помагач на страната на ищеца – Х. А., който счита молбата за основателна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след преценка на данните по делото, намира, че молбата е постъпила в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество и основателна, поради следните съображения: С решение № 14 от 19.03.2018 г. по т.д. № 1249/2015 г. на ВКС, І т.о., чието допълване, в частта за разноските се иска, е уважена подадената от „СВ М.“ Г., О., А. касационна жалба против решение № 3 от 05.01.2017 г., по гр.д. № 768/2015 г. на Пловдивски апелативен съд – отменено е това решение, и по същество е уважен предявеният от „СВ М.“ Г., О. против [фирма], [населено място] иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК като са присъдени направените разноски в заповедното производство в размер на 60 000 лв. и разноските, направени пред ВКС. С касационната си жалба дружеството „СВ М.“ Г., О., А., чрез пълномощника си е направил изрично искане за присъждане на разноските пред всички съдебни инстанции. Следователно, с оглед изхода на спора, както и при доказаност на направените пред първостепенния съд разноски в размер на 40 020 лв,,същите следва да бъдат присъдени. По тези съображения и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделениe