Определение № 3946 от 07.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3940/2023 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на И. П. С. против определение № 643 от 20.04.2023 г., постановено по в. гр. д. № 2073/2022г. по описа на Софийски апелативен съд, с което въззивното производство по отношение на К. С. С. е прекратено и е обезсилено първоинстанционното решение № 260821 от 08.03.2022 г. по гр. д. № 1292/2018 г. на Софийски градски съд по отношение на К. С. С.. В жалбата се поддържат оплаквания за недопустимост и неправилност на определението на въззивния съд и се иска неговата отмяна. Сочи се, че не е спазена процедурата за връчване чрез залепване на уведомление по чл. 47 ГПК, поради което съдът не следва да назначава особен представител на ответника. Твърди се още, че въззивният съд недопустимо е обезсилил първоинстанционното решение по отношение на К. С., тъй като изискването за внасяне на депозит за възнаграждение на особен представител не е сред изискванията за редовност на исковата молба. Ответникът по частната жалба М. И. А. с писмен отговор оспорва основателността ѝ. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна срещу преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК съдебен акт е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на К. Симков С. и М. И. А., чрез адв. Р., против решение по гр.д. 1292/2018г. на СГС. В открито съдебно заседание от 10.11.2022г. въззивният съд, след като е констатирал, че призовката, изпратена до К. С., чрез адв. Р., е връчена на сътрудник на адв. Р., е приел, че връчване чрез сътрудник на адвоката е недопустимо според чл. 51, ал.1 ГПК /в редакцията му към датата на връчването -02.08.22г./ и е отложил делото с указания призовката да се връчи лично на адв. Р.. Последната е отказала да получи призовката с мотив, че не й е заплатен хонорар, няма връзка с К. С. и тъй като не може да осъществи контакт, то и не може да организира защитата му и да го представлява пред въззивната инстанция. Призовката, изпратена лично до жалбоподателя на настоящия и постоянния му адрес, не е връчена, защото лицето е напуснало адреса преди години. В следващото съдебно заседание съдът е счел, че адв. Р. се е отказала от упълномощителната сделка и с оглед на невъзможността жалбоподателят да бъде призован лично следва да се приложи чл. 47, ал.6 ГПК – да му бъде назначен представител на разноски на ищеца, определено е възнаграждение за особения представител, което не е внесено от ищеца в дадения за това срок. С обжалваното определение №643, постановено в отрито съдебно заседание от 20.04.2023г., въззивният съд е приел, че невнасянето на депозит за особен представител на ответника представлява нередовност на исковата молба, която не е отстранена в дадения срок. По тези мотиви въззивното производство по отношение на К. С. е прекратено, обезсилено е първоинстанционното решение в частта му по отношение на С. и исковата молба спрямо него е върната. Настоящият състав на ВКС, I- во г.о. намира за неправилни правните изводи на съда в обжалваното определение за наличие на нередовност на исковата молба, предпоставяща обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяване производството по делото по отношение на ответника С.. Според разпоредбата на чл. 39, ал. 1 ГПК, когато страната има пълномощник по делото, връчването на съдебни книжа се извършва на пълномощника, като отказът на адвоката да приеме съобщението не засяга редовността на връчването / чл. 51, ал. 2, изр. последно ГПК/. В случая е налице такъв отказ. Обективираното в призовката изявление на процесуалния представител за липса на връзка с клиента, препятстваща организиране на защитата му, не се отразява на редовността на връчването при условията на чл. 51, ал.2 ГПК, защото не съставлява отказ от пълномощие по чл. 36 ГПК, в който случай според чл. 51, ал.2 ГПК адвокатът може да откаже получаване на призовката. Трайно е разбирането в съдебната практика /определение № 380 от 25.07.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2764/2017 г., IV г. о.; определение № 157 от 23.03.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4/2011 г., IV г. о.; решение № 151 от 15.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3987/2017 г., I г. о./, че отбелязването в призовката, че адвокатът няма връзка с клиента, не засяга редовността на връчването, тъй като не съставлява нито оттегляне на пълномощното, нито отказ от пълномощие. След като призовката е била редовно връчена на процесуалния представител на страната, то и не е следвало да се предприемат последващи процесуални действия по връчване на призовката лично на страната. В допълнение следва да се отбележи, че призоваването по реда на чл. 47 ГПК не може да се приложи за първи път от въззивната инстанция по отношение на ответник, който е бил редовно призоваван и надлежно представляван в първоинстанционното производство. Не на последно място определението е незаконосъобразно и защото в хипотеза на неотстранена нередовност на исковата молба, въззивният съд следва да обезсили първоинстанционното решение, но на основание чл. 270 ГПК актът, с който се произнася, е решение, а не определение, като в този смисъл има и формирана практика на ВКС /определение № 20 от 15.01.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4307/2019 г., IV г. о./. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение