Определение № 3877 от 10.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3345/2025 г.

Производството е по реда на чл. 166, ал. 3 във вр. с чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) - Перник чрез процесуален представител, срещу определение № 139 от 29.01.2025 г., постановено по административно дело № 22/2025 г. от Административен съд Перник, с което е спряно предварителното изпълнение на негова заповед № 313з-3175/31.12.2024 г., с която младши инспектор Н. В. Н. – младши автоконтрольор в група ОДПКПД на сектор ПП към отдел ОП при ОДМВР Перник е отстранен временно от длъжност. По наведени доводи за неправилност на определението се иска отмяната му. Препис от жалбата е изпратен на насрещната страна Н. В. Н. с указания за възможността да подаде възражение с писмени доказателства срещу нея, но такива по делото не са постъпили. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, поради следните съображения: За да отмени допуснатото по силата на закона и характера на акта предварително изпълнение първоинстанционният съд приема, че в случая е налице предпоставка по чл. 166, ал. 2 във вр. с чл. 60, ал.1 АПК, тъй като от това за оспорващия може да настъпи значителна и вреда, тъй като лишаването му от възможност да изпълнява задълженията си по трудово правоотношение ще лиши семейството му от доход за дълъг период от време. Определението е неправилно. На първо място в хипотезата на чл. 166, ал. 2 АПК за да се отмени допуснато предварително изпълнение на административен акт следва да са налице две предпоставки, а именно възможност за настъпване на значителна или труднопоправима вреда, а също и наличие на нови обстоятелства. В случая не е налице нито една от двете предпоставки. Лишаването от доход не може да бъде окачествено като труднопоправима вреда, доколкото е предвиден нормативен ред да обезщетяването от това. Отделно от това по делото липсва доказателства за настъпване на нови обстоятелства. Представените договори за кредит и удостоверение за раждане не удостоверяват обстоятелства, които да са нови, тъй като удостоверяват такива, настъпили преди издаване на заповедта. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, вместо което следва да бъде постановено ново, с което искането за спиране на предварителното изпълнение на процесната заповед бъде отхвърлено като неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение