Решение № 1986 от 9.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7126/2010 г.

Решение № 1986 от 9.02.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7126/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Стефка Петрова Божинова от гр. Бяла Слатина, срещу решение № 131 от 23.04.2010 г., постановено по адм. дело № 69 от 2010 г. на Административния съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата й против ревизионен акт № 060900394 от 03.11.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Враца, потвърден с решение № 579 от 30.12.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново, при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробни съображения, изложени в касационната жалба, касаторът моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде отменен обжалваният ревизионен акт, или алтернативно - делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд относно определени в РА данъчни задължения за 2007 г.. Ответникът в касационното производство - директорът на Дирекция "ОУИ" - Велико Търново, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, както и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е бил ревизионен акт № 060900394 от 03.11.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Враца, потвърден с решение № 579 от 30.12.2009 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - град Велико Търново, при ЦУ на НАП, с който на Стефка Петкова Божинова са определени за внасяне данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 210,68 лв. и лихви 102,35 лв. и за 2006 г. - данък в размер на 6494,23 лв. и лихви в размер на 2289,56 лв., както и данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 37 117,65 лв. и лихви в размер на 7889,94 лева. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на лицето за определяне на задълженията за данък върху доходите на физическите лица за периода 1.01.2005-31.12.2006 г., както и за данък върху доходите на физическите лица за периода 01.01-31.12.2007 г., като е реализирана по реда на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК поради наличие на обстоятелството, визирано в тази разпоредба, а именно декларираните и/или получени приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Данъчната основа е формирана по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, като е направен анализ на част от обстоятелствата, определени в нея. В мотивите на решението е посочено, че направените констатации в РА, издаден по реда на чл. 122 от ДОПК, се считат за верни до доказване на противното на основание разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ДОПК, поради което жалбоподателят е носил доказателствената тежест за оборване на тези констатации. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице, съдът е приел, че от него не са били представени доказателства, оборващи констатациите на приходния орган, и правилно са били определени размерите на установените по реда на чл. 122, ал. 2, вр. ал. 1 от ДОПК данъчни основи в размера на констатираните надвишения на извършените разходи над получените от жалбоподателя парични средства. Така постановеното решение е правилно. В мотивите на обжалваното решение изключително подробно и последователно е обсъдена фактическата страна по спора, като са анализирани и събраните доказателства в административното и съдебното производство. Освен това съдът е коментирал разпоредбите на чл. 122 и сл. от ДОПК с оглед специалния ред, който те уреждат за осъществяване на данъчно-осигурителния контрол. Отговорил е на възраженията, направени пред него с първоинстанционната жалба. Направена е преценка за законосъобразност на обжалвания РА в оспорваната част относно определените задължения за 2005 и 2006 г. по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г.. От фактическа страна на първо място е било спорно обстоятелството, декларирано от Стефка Божинова в хода на ревизията, че към 01.01.2005 г. същата е разполагала с около 160 000 лв., и твърдението й, че е получила парични средства от баща си Петър Лилов в размер на 80 000 лв. в периода 1996-1997 г. и от свекъра си Петко Божинов в размер на 80 000 лв. в периода 2000-2001 г.. В тази връзка съдът е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност доказателствата, свързани с получаването на тези суми от касатора, като правилно е стигнал до извода, че не са оборени констатациите на съда, че тези средства не са били получени от Стефка Божинова. Анализът на разпитаните в съдебното производство свидетели действително показва противоречивост на свидетелските показания относно размера на получените от ревизираното лице суми, периода и начина на получаването им, като при обосноваване на своите изводи съдът е отчел обстоятелството, че свидетелите са близки роднини и приятели на жалбоподателя. Въпреки положените усилия от ревизиращите органи, недоказани са останали и обстоятелствата, свързани с произхода на средствата, за които се твърди, че са предоставени на Стефка Божинова, тъй като от представените от ТП на НОИ документи относно доходите на Петър Лилов и Петко Божинов е видно, че те не им позволяват спестяване на твърдените суми. Друг спорен по делото въпрос е свързан с произхода на средствата по предоставените от ревизираното лице на "Стефани-Стефка Божинова" ЕООД заеми в общ размер на 151 010 лева. В мотивите на обжалваното решение съдът е обсъдил твърденията на жалбоподателя, че средствата са придобити от получени заеми от 13 физически лица на обща стойност 144 000 лева. Анализирайки представените по делото доказателства, съдът е стигнал до обоснования извод, че не е установено получаването на тези средства. На първо място, както правилно е посочил съдът, представените по делото 13 бр. записи на заповед, издадени през периода 15.06-30.05.2007 г. от Стефка Божинова, с които същата се е задължила да изплати определени суми на лицата, сочени като заемодатели, сами по себе си не представляват безспорно доказателство за получени от ревизираното лице суми в заем. В тази връзка съдът е изложил съображения, споделяни напълно от настоящата инстанция, относно правната природа на записа на заповед като едностранна абстрактна сделка, която не доказва основанието за задължението и получателя на парични суми от издателя й. Също така следва да се отбележи, че по делото не са представени убедителни доказателства относно наличието на заемни правоотношения, в това число договори, съставени документи при предаването на парите, както и доказателства относно връщането на заетите средства от Стефка Божинова. Съдът е изложил и подробни аргументи защо не приема за доказан произхода на средствата, предоставени от заемодателите, които не следва да бъдат повтаряни в настоящото решение. По отношение на закупения недвижим имот, намиращ се в град София, ж. к. "Свобода", на стойност 40 000 евро с левова равностойност 78 233,20 лв. и твърдението на касатора, че реално заплатената сума за закупуване на недвижимия имот е в размер на 42 954 лв., съдът е приел, че представените от продавача "Литос-Ко" ООД 2 бр. фактури не отразяват реалната цена на недвижимия имот. Този извод се споделя и от настоящата инстанция, тъй като и в тази част съдът е изложил последователни и подробни мотиви, от които е видно, че в съдебното производство не са били оборени констатациите на ревизиращите органи относно реалната цена на закупения имот. От касатора не са били ангажирани доказателства относно твърдяното обстоятелство, а именно, че договорената цена в предварителния договор за покупко-продажба, отразена и в договора за кредит с ТБ "Алианц България" АД, е била изменена впоследствие. В тази връзка съдът е мотивирал и извода си да не кредитира в тази част назначената съдебно-счетоводна експертиза, която е била оспорена и от ответника в съдебното производство, тъй като заключението на вещото лице е било основано на документи, които не са представени в производството, както и при нередовно водено счетоводство, поради което счетоводните записвания не доказват размера и момента на плащанията към продавача "Литос-Ко" ООД. Съобразно извършения анализ на относимите обстоятелства по чл. 122, ал. 2 ДОПК правилно са определени данъчната основа и размерът на данъчните задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 от ЗДДФЛ. По така изложените съображения и тъй като не се установиха твърдените касационни основания за отмяна, следва обжалваното решение като правилно и обосновано да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски на страните по делото не следва да бъдат присъждани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,