Решение № 4080 от 14.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 197/2026 г.

Производството е по реда на чл.237 във връзка с чл.239, т.1,т.2 и т.5 от АПК. Образувано е по искане за отмяна, подадено от М. В. И. от гр. Варна, на влязлото в сила определение № 13246 от 28.11.2025г., постановено по адм. д. № 2322/2025г. по описа на Административен съд - Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата му и е прекратено производството по делото. В искането се излагат предимно съображения за неправилност на определението, като се твърди наличие на нови доказателства по смисъла на т.1,чл.239 АПК, позоваване на съдебния акт на неистински документ по т.2 и нарушение правото на защита на искателя по т.5, чл.239 АПК. Твърди се, че даденият писмен отговор от кмета на Община Варна по делото е с „неистинско съдържание“, съдът при постановяване на атакуваното определение е използвал този неистински документ и това е довело до нарушение правото на защита на И. – чл.239,т.5 АПК. Ответниците по искането за отмяна председател на ОбС-Варна и кмет на Община Варна не ангажират становища. Върховният административен съд, второ отделение, намира искането за отмяна за процесуално допустимо като подадено в срок и от надлежна страна срещу акт от категорията на тези по чл.237, ал.,1 АПК. Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения: С влязлото в сила определение № 13246 от 28.11.2025г. по адм. д. № 2322/2025г. по описа на Административен съд – Варна по реда на чл.159,т.1 АПК е оставена без разглеждане жалбата на И. срещу кмета на Община Варна и председателя на Общински съвет – Варна, с която се иска „да бъде установена причината и кой носи отговорност за неизпълнение на влязло в сила съдебно решение „ и е прекратено производството по делото като недопустимо. Определението е мотивирано с липса на изискуеми фактически действия в случая, тъй като соченото неизпълнение е обвързано с правни действия на административните органи, поради което не намира приложение нормата на чл.256, ал.2 АПК. Съгласно чл. 239, т 1 АПК, съдебния акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, т.е. нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на влязлото в сила решение, но не са били известни на страната. Това са факти от действителността, които съдът не е взел предвид, но чието съществуване създава вероятност атакуваният по реда на отмяната съдебен акт да е неправилен, като страната трябва да не е знаела за новите факти, но да не се е позовала на тях, макар да е положила грижа за защита на интересите си в хода на съдебното производство. Приложеното по делото становище с „неистинско съдържание“, на кмета не съставлява доказателство по делото,а е становище от страна, участник в производството, поради което не съставлява доказателство и не сочи на ново обстоятелство. В тази връзка се явява неоснователно искането за отмяна и по т.1,чл.239 АПК. Необосновано се явява и искането по чл.239, т.2 АПК, тъй като не се сочат каквито и да било доказателства за установена неистинност на събраните по делото доказателства / показанията на свидетелите и/или представени писмени доказателства/ или установени престъпни действия. Съгласно чл.239,т.2 АПК съдебният акт подлежи на отмяна, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото, т.е.изисква се съществуването на съдебно установяване на престъпни обстоятелства, произтичащи от действия на страната или неин представител, от член на състава на съда или неистинност на показанията на свидетелите или на заключенията на вещите лица, върху които е основан съдебния акт, която хипотеза в случая не е налице. Позоваването на искателя в тази насока липсва в искането за отмяна. С оглед на това искането за отмяна на това основание се явява неоснователно. Разпоредбата на чл.239,т.5 от АПК, на която се позовава искането за отмяна, визира няколко хипотези за отмяна на влязъл в сила съдебен акт по чл.237, ал.1 АПК, всяка от които представлява самостоятелен фактически състав, а именно: когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила 1.е била лишена от възможност да участва в делото; 2. не е била надлежно представлявана; 3. не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Общото в трите хипотези е, че страната не е могла да вземе участие лично или чрез надлежен представител в съдебното заседание при гледане на делото, което е довело до нарушаване на правото й на защита и това се е отразило върху правилността на постановеното съдебно решение / определение/. В конкретния случая не е налице нито една от визираните хипотези, тъй като липсват доводи за нарушено право на защита на И. в производството по адм. д. № 2322/2025г. по описа на Административен съд - Варна, в което не са проведени открити съдебни заседания, а след оставяне на жалбата без движение, съдът е установил наличието на предпоставките по чл.159,т.1 АПК. Доводите по молбата за отмяна касаещи спора по същество се явяват ирелевантни в това производство и не следва да бъдат разглеждани. Предвид изложеното и тъй като не са налице сочените от искателя предпоставки на чл.239,т.1,2 и 5 АПК за отмяна, искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,