Определение № 8617 от 12.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7694/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „МАРИЦА 2021“ ЕООД, МАРИЦА 1217 А“ ЕООД, и "ГЛАДСТОН ИНВЕСТ 1" ЕООД,всички чрез пълномощника си адв. В. М. Джостов, срещу определение № 8975/21.07.2026 г. по адм. дело № 2190/2026 г. на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлено искането на дружеството за спиране на предварителното изпълнение на заповед № 26-ОА-1552/16.06.2026 г. на Кмета на Община Пловдив. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението. Претендира се отмяна на определението и постановяване на друго, с което предварителното изпълнение на заповедта да бъде спряно. Ответникът – Кмет на Община Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Ангелов, изразява становище за неоснователност на частната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд – Пловдив е образувано по жалба на „МАРИЦА 2021“ ЕООД, МАРИЦА 1217 А“ ЕООД, и "ГЛАДСТОН ИНВЕСТ 1" ЕООД срещу заповед № 26-ОА-1552/16.06.2026 г. на Кмета на Община Пловдив, с която на основание чл. 224а, ал. 5 и ал. 6 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, във вр. с чл. 223, ал. 1, т. 1,т.4,и т.10 от ЗУТ, е 1.СПРЯН строеж: „Многофамилна жилищна сграда с подземни гаражи“, находящ се в УПИ XXVI-501.1216, жилищно застрояване, кв. 35 по ПУП - ПУР с ПНП на „Жилищен парк „Марица - север“, гр. Пловдив, ПИ с идентификатор 56784.501.1216 по КККР на гр. Пловдив. 2.Разпоредено е да се освободи строежа и строителната площадка на строеж: „Многофамилна жилищна сграда с подземни гаражи“, находящ се в УПИ XXVI-501.1216, жилищно застрояване, кв. 35 по ПУП - ПУР с ПНП на „Жилищен парк „Марица - север“, гр. Пловдив, ПИ с идентификатор 56784.501.1216 по КККР на гр. Пловдив, от хора, механизация, изделия, продукти, материали, общоопасни средства и други. 3.Забранен е достъпа до строеж: „Многофамилна жилищна сграда с подземни гаражи“, находящ се в УПИ XXVI-501.1216, жилищно застрояване, кв. 35 по ПУП - ПУР с ПНП на „Жилищен парк „Марица - север“, гр. Пловдив, ПИ с идентификатор 56784.501.1216 по КККР на гр. Пловдив. 4.„Електроразпределение Юг” ЕАД, ЕИК 115552190, гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, е разпоредено ДА ПРЕКЪСНЕ НЕЗАБАВНО захранването с електрическа енергия. 5.„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, гр. Пловдив, [улица], е разпоредено ДА ПРЕКЪСНЕ НЕЗАБАВНО захранването с вода.“ С жалбата е направено и особено искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта. Съдът е приел, че искането на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на заповедта е неоснователно, тъй като в жалбата не са посочени конкретни аргументи и доказателства, които да обосноват извод, че от изпълнение на акта за жалбоподателя биха настъпили непоправими вреди. Така постановеното определение е правилно като краен резултат, но не по изложените в него мотиви. В конкретния случай, обратно на приетото от административния съд, искането за спиране на предварителното изпълнение на заповед № 26-ОА-1552/16.06.2026 г. на Кмета на Община Пловдив, с която е спряно изпълнението на всички видови строително-монтажни работи и е забранен достъпа до строеж, е недопустимо. Оспорената заповед, чието спиране се претендира, е издадена на основание чл. 224а, ал. 5 от ЗУТ, поради което подадената срещу заповедта жалба не спира изпълнението съгласно чл. 217, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, т. е. законът допуска предварително изпълнение на административния акт. В тази хипотеза предварителното изпълнение може да бъде спряно от съда, освен ако законът не съдържа забрана за това /чл. 166, ал. 4 от АПК/. В случая специалната норма на чл. 217, ал. 2, пр. 2, във връзка с чл. 217, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, изрично отрича възможността за съдебен контрол и спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение на заповедите за спиране и забрана на достъпа до незаконни строежи. Следователно в случая спирането от съда на допуснатото по закон предварително изпълнение на процесната заповед, е недопустимо съгласно изключението, посочено в чл. 217, ал. 2, пр. 2 ЗУТ, което препятства разглеждането на искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение по същество. Ето защо, независимо че в случая по искането е налице произнася по същество, доколкото административният съд е отхвърлил искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената заповед, то и постановеното по искането определение следва да бъде оставено в сила./В този смисъл и определение № 11011/06.11.2025г по адм. дело № 10865/2025г по описа на ВАС ІІ отд./ По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,