Решение № 6351 от 10.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1348/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационната жалба на изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) против решение № 1902 от 01.12.2025 г., постановено по адм. дело № 297/2025 г. по описа на Административен съд – Търговище (АС - Търговище). Касаторът обжалва съдебното решение с доводи за неправилност, като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска оспореното решение да се отмени и да се постанови ново решение по същество на спора, с което да се потвърди оспорения административен акт. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът - „Старт 2005“ ЕООД, оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор и писмено молба. Иска обжалваното решение да се потвърди от касационната инстанция като валиден, допустим, и правилен съдебен акт. Претендира разноски по представен списък. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение № 1902 от 01.12.2025 г., постановено по адм. дело № 297/2025 г. по описа на АС – Търговище е отменено Уведомително писмо (УП) №16/подмярка 4.1 с изх. № 07-2600/10631 от 28.05.2025 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ, в частта по раздел II, с която е извършена корекция в проектобюджета на проектното предложение на „Старт 2005“ ЕООД с идентификационен № BG06RDNP001-4.017-0084 в ИСУН по Процедура чрез подбор № BG06RDNP001-4.017 „Целеви прием за проектни предложения за повишаване на ефективността при потреблението на вода в селското стопанство“ от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програма за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014-2020, с определените като недопустими по точка 1 разходи за „Бизнес план“ 18 779,27 лв., както и корекцията на разхода в размер на 390 000 лв. за „Автономна фотоволтаична система за напояване с батерии с номинална мощност 60 KW върху двуосна мобилна платформа”, довели до намаление на проектобюджета с 408 779,27 лв. и съответно намаление на финансирането с безвъзмездната финансова помощ с 204 389,63 лв., преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне в отменената част, определен е срок за новото произнасяне и са присъдени разноски. За да постанови обжалваното решение, АС - Търговище е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, но при неспазване на изискванията за форма на административния акт (нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 от АПК) и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила (УП е издаден при неспазване на чл. 7, чл. 9, ал. 2 и чл. 35 от АПК) – отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Атакуваното съдебно решение е постановено от законен състав след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба против подлежащ на оспорване административен акт. По отношение наведеното касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение второ от АПК, липсват конкретни доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като такива в пределите на чл. 218 от АПК не се констатират. Административният съд изключително задълбочено е обсъдил всички събрани по делото доказателства, които е обсъдил при правилно разпределяне на доказателствената тежест в процеса и въз основа на тях правилно е установил извършените в административното производство действия и всички относими към незаконосъобразността на акта обстоятелства, които е разгледал подробно в мотивите си. Изводите на първоинстанционния съд са правилни и законосъобразни и изцяло се споделят от настоящата инстанция, като в условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК препраща към тях. Неоснователни са наведените от касатора доводи, че оспореното уведомително писмо отговаря на изискванията на закона за форма на административния акт съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 вр. ал. 1 от АПК. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за липса на фактически констатации за механизма по който е изчислен размера на одобрените разходи на дружеството по подаденото проектно предложение в общ размер на 235 635,39 лв. от общо заявената сума от 644 414,66 лв. От представената по съдебното дело административна преписка не могат да се извлекат мотивите въз основа на които административния орган не е разгледал, респ. не е одобрил, заявения разход по проектното предложение за „Автономна фотоволтаична система за напояване с батерии с номинална мощност 60 KW върху двуосна мобилна платформа” в размер на 390 000 лв. По отношение на този разход липсва произнасяне от административния - в уведомително писмо липсват, както правни, така и фактически установявания. Правилни са изводите на АС – Търговище и по отношение на липсата на фактическите основания с оглед формирането на базовата основа за изчисляване на допустимия размер за консултантски услуги и изчисления като недопустим разход в размер 18 779,27 лв. за „Бизнес план“. Неоснователни са твърденията на касационния жалбоподател, че причината за отказ по отношение на заявения разход за „Автономна фотоволтаична система за напояване с батерии с номинална мощност 60 KW върху двуосна мобилна платформа”, доколкото във формуляра за кандидатстване като стойност е записано 0,00 лв. От една страна този довод се навежда едва пред касационната инстанция, а от друга видно от събраните доказателства и от Насоките за кандидатстване по Процедура чрез подбор № BG06RDNP001-4.017 „Целеви прием за проектни предложения за повишаване на ефективността при потреблението на вода в селското стопанство“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от ПРСР 2014-2020 при кандидатстване се подава и Бизнес план по образец (Приложение № 4), в който е описан разход „автономната фотоволтаична система“. Правилни са изводите на първоинстанционния съд и за наличие и на съществено нарушение на административнопроизводствените правила поради неспазване чл. 7, чл. 9, ал. 2 и чл. 35 от АПК. Съгласно т. 20 и т. 21 от раздел 21.2 „Оценка на административно съответствие и допустимост“ от Условията за кандидатстване Оценителната комисия може да извършва корекции в бюджета на проектно предложение, в случай че при оценката се установи наличие на недопустими дейности и/или разходи; несъответствие между предвидените дейности и видовете заложени разходи; дублиране на разходи; неспазване на други условия за допустимост в настоящите условия за кандидатстване; неоснователност на разходите, като корекциите при установени от Оценителната комисия несъответствие между предвидените дейности и видовете заложени разходи и/или дублиране на разходи се извършват след изискване на допълнителна пояснителна информация от кандидата. От събрания доказателствен материал по делото липсват данни от дружеството-кандидат да е изисквана допълнителна информация. Неоснователни са доводите на касатора, че АС-Търговище неправилно е изчислил размера на адвокатското възнаграждение на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа в размер на 3000 лв. При определяне претендираните разноски, решаващият съд е съобразил изхода на спора и реално направените от „Старт 2005“ЕООД разноски за заплащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение, което е определено с договор за правна защита и съдействие. Действително АС-Търговище е цитирал чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.), но само като ориентир и не е определял адвокатско възнаграждение по предвидената в тази разпоредба формула. Изрично съдът е обсъдил фактическата и правна сложност на спора и конкретно осъщественото процесуално представителство, за да определи размер на разноските, които следва да бъдат възстановени от бюджета ДФЗ с оглед направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Настоящият съдебен състав намира тази преценка за правилна и обоснована. По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон, поради което обжалваното съдебно решение трябва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът „Старт 2005“ ЕООД е направило разноски в размер на 766 евро, които с оглед изхода на спора и направеното искане има право да му бъдат възстановени от бюджета на ДФЗ. Договореното и заплатено адвокатско възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на спора и не са налице основания за неговото намаляване, а своевременно направеното възражение за прекомерност е неоснователно. По изложените съображения, Върховният административен съд, Пето отделение