Определение № 421 от 09.09.2026 г. на ВКС по н. д. № 742/2026 г.

Производството е по чл. 44 НПК. Образувано е по спор за местна подсъдност между Районен съд – Перник и РС-Кюстендил по повод н.ч.х.д. № 888/2026 год. по описа на последния съд. Върховният касационен съд, като се запозна с материалите по делото, установи следното: По тъжба на Е. Е. Е. срещу И. В. П. за престъпление по чл. 182, ал. 2 НК в РС-Перник е било образувано н.ч.х.д. №1718/2025 г. Според твърденията в тъжбата в [населено място], на ул. „Найчо Цанов“ № 8, ет. 1, ап. 18, на шест отделни дати (периоди) – през месеците май, юни, юли, август, септември и октомври на 2025 г., И. В. П. не е изпълнила съдебен акт, относим към привременните мерки, прилагани по отношение на общото й с тъжителя дете. Посочено е също така, че на 09.05.2025 г. И. В. П. е осуетила изпълнението на същия съдебен акт, като еднолично е променила постоянния адрес на малолетния М. Е. Е. от [населено място] в [населено място] и е записала детето в езикова гимназия в същия град. Поради нередовност тъжбата е била оставена без движение от съдията-докладчик. В изпълнение на дадените съдебни указания частният тъжител, чрез повереника си адв. Й. Б., е подал три уточняващи молби. Инкорпорираният в тъжбата петитум и съдържанието на молбите не оставят съмнение относно волята на тъжителя - той претендира осъждане за неизпълнение (в шест случая) и за осуетено изпълнение (в един случай) на съдебно решение, относимо към изпълняваните привременни мерки по отношение на детето М. Е. Е.. Поради причини от различно естество преобладаващата част от съдиите в РС-Перник са се самоотвели от разглеждане на делото. След самоотводите чрез Единната информационна система на съдилищата делото е било разпределено и поверено за разглеждане на председателя на 7. граждански състав. С определение №719/03.08.2026 г. същият е прекратил производството пред себе си, като е приел, че делото е местно подсъдно на РС-Кюстендил. Обосновал се е със съдебна практика на ВКС, според която водещ за местната подсъдност критерий при престъпленията по чл. 182, ал. 2 НК е постоянното местоживеене на детето, което в конкретния случай е в [населено място] Определение №130 от 13.03.2025 г. на ВКС по ч.н.д.№206/2025 г. на 2.н.о.. След постановяването на този съдебен акт в РС-Кюстендил е било образувано н.ч.х.д. № 888/2026 г. С определение №332/07.08.2026 г. съдията – докладчик по делото е прекратил производството и е повдигнал препирня за подсъдност пред Върховия касационен съд. Приел е, че промяната в адресната регистрация на детето не води автоматично до промяна на местната подсъдност по наказателното дело, определяща за която е мястото на извършване на конкретното престъпление. Това сезиране е послужило като основание за образуване на настоящото производство пред ВКС. В него спорът за местна (териториална) подсъдност следва да бъде решен, като делото бъде изпратено на РС-Перник. Съображенията за това са следните: Подсъдността е съществен елемент от правото на разглеждане на делото от „съд, създаден в съответствие със закона“ по смисъла на чл. 6, § 1 от ЕКПЧ. Тя представлява нормативно определен обем на правораздавателна компетентност, очертаващ кой конкретен съд е оправомощен да разгледа съответното наказателно производство. Съгласно чл. 36, ал. 1 НПК местно компетентен да разгледа наказателното дело е съдът, в чийто район е извършено престъплението, а съгласно ал. 2, когато престъплението е започнало в района на един съд и е продължило в района на друг, делото е подсъдно на съда, в чийто район престъплението е довършено. Извън тези общовалидни за всички наказателни производства положения при делата от частен характер определящи за разрешаването на въпроса за местната подсъдност са фактическите твърдения в тъжбата относно времето, мястото и начина на осъществяване на престъплението. Именно те очертават предмета на обвинението и представляват изходната точка за преценка на местната подсъдност. От съдържанието на тъжбата и направените с последващите молби уточнения е видно, че тъжителят поддържа извършването на едно престъпление по чл. 182, ал. 2 НК, осъществено при условията на продължавано престъпление по чл. 26 НК. Твърди се наличието на седем отделни деяния, първото от които – на 09.05.2025 г. – е извършено чрез действие в [населено място], а последващите шест са осъществени чрез неизпълнение на съдебен акт, като последното е посочено като извършено на 16.10.2025 г. в [населено място]. Макар да представлява усложнена форма на престъпна дейност, продължаваното престъпление съставлява едно престъпление, чието довършване се свързва с последното от отделните деяния, включени в неговия състав. Ето защо, когато отделните деяния са осъществени на територията на различни съдебни райони, както се твърди в настоящия случай, приложимо е правилото на чл. 36, ал. 2 НПК. По конкретното дело последното от твърдените деяния се сочи да е осъществено чрез бездействие – неизпълнение на произтичащо от съдебен акт задължение. При тази форма на изпълнителното деяние мястото на извършване на престъплението се определя от мястото, където дължимото поведение е следвало да бъде предприето. Съобразно изложените в тъжбата твърдения това място е [населено място]. Следователно именно там е довършено последното единично деяние, а оттам и продължаваното престъпление като цяло. Не може да бъде споделено разбирането, че промяната на постоянния или настоящия адрес на детето е обстоятелството, определящо местната подсъдност по чл. 182, ал. 2 НК. Местната подсъдност се определя въз основа на мястото на извършване на конкретното престъпление, а не въз основа на адресната регистрация на детето. В настоящия случай промяната на адреса е част от фактическите твърдения относно първото деяние, но не представлява обстоятелството, определящо мястото на довършване на продължаваното престъпление. На този извод не противоречи и цитираната от РС-Перник практика на ВКС относно местната подсъдност при престъпления по чл. 182, ал. 2 НК. Тази практика е формирана при различна фактическа обстановка – неизпълнение на съдебно решение посредством съобщително средство от лица, намиращи се в районите на различни съдилища. Поради това направените в нея изводи не могат да бъдат пренесени към настоящия случай, при който се твърди продължавано престъпление, започнало с действие в района на един съд и довършено чрез бездействие в района на друг съд. Следователно, доколкото според твърдените в тъжбата факти последното единично деяние е осъществено чрез бездействие в района на РС-Перник, където е следвало да бъде предприето дължимото поведение, именно там е неговото място на извършване. Оттук следва, че в района на РС-Перник е довършено и продължаваното престъпление по чл. 182, ал. 2 вр. чл. 26 НК. По изложените съображения Върховният касационен съд намира, че местно компетентен да разгледа и реши делото от частен характер е Районният съд – Перник. Така мотивиран и на основание чл. 44 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение