Определение № 10199 от 30.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8455/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Н. Г. С., Р. Ц. С., Я. Н. Н. и от адв. Н. О. Г. в лично качество и като пълномощник на останалите жалбоподатели, срещу решение № 12976 от 21.12.2023 г., постановено по адм. дело № 9169/2023 г. на Върховния административен съд, в частта, с която са оставени без разглеждане касационните жалби на Н. О. Г. и на Н. Г. С. против решение № 4749 от 13.07.2023 г. по адм. дело № 4267/2023 г. на Административен съд – София-град в частите, в които са отхвърлени жалбите на Я. Н. Н. и на Р. Ц. С. против заповед № РА-30-38/17.01.2023 г. на главния архитект на Столична община, и е прекратено производството по адм. дело № 9169/2023 г. на Върховния административен съд, в тази част. Частните жалбоподатели твърдят, че оспорената част на съдебния акт, имащ характер на определение е неправилна, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, поради което искат отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане. Ответната страна – главният архитект на Столична община – НАГ, не изразява становище по частната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, петчленен състав на Втора колегия, констатира, че частната жалба подадена от Я. Н. Н. е нередовна по следните съображения: С разпореждане по вх. № 787 от 17.01.2024 г. на председателя на второ отделение на Върховния административен съд частната жалба на Н. Г. С., Р. Ц. С., Я. Н. Н. и от адв. Н. О. Г. в лично качество и като пълномощник на останалите жалбоподатели, срещу решение № 12976 от 21.12.2023 г., постановено по адм. дело № 9169/2023 г. на Върховния административен съд, в частта, имаща характер на определение, е оставена без движение, като на жалбоподателите е указано да внесат по 30 лева държавна такса или сума в общ размер на 120 лева, като представят документ за плащането в 7-дневен срок от уведомяването им. В разпореждането изрично е посочено, че при неизпълнение на указанията в посочения срок, частната жалба ще бъде оставена без разглеждане, а образуваното производство – прекратено. Съобщението е връчено на всички жалбоподатели на 29.01.2024 г., чрез пълномощника адв. Г.. На 31.01.2024 г. е постъпило заявление от Н. Г. С., Р. Ц. С. и Н. О. Г. в лично качество и като пълномощник на останалите жалбоподатели, в което е отразено, че представят документ за внесена по сметка на ВАС държавна такса само за лицата Р. Ц. С. и Н. О. Г.. Другите двама жалбоподатели нямат финансови средства да заплатят държавната такса и е поискано освобождаване от държавна такса само за жалбоподателя Н. Г. С.. Срокът за изпълнение на указанията за Я. Н. Н. е изтекъл на 05.02.2024 г. – понеделник, присъствен ден, като държавна такса от посочената частна жалбоподателка не е постъпила по сметката на ВАС. В същия срок по отношение на Я. Н. Н. не е поискано и освобождаване от държавна такса. Настоящият петчленен състав на Върховния административен съд, Втора колегия, намира частната жалба на Я. Н. Н. за нередовна. Частната жалбоподателка не е изпълнила задължението си да внесе изискуемата по закон държавна такса и да приложи документ за това, т.е. не са отстранени нередовностите по частната жалба в указания срок, както и до настоящия момент. Поради това и на основание чл. 213а, ал. 6, т. 2 от АПК, частната жалба от Я. Н. Н. следва да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати в тази част. Частната жалба на Р. Ц. С. срещу решение № 12976 от 21.12.2023 г., постановено по адм. дело № 9169/2023 г. на Върховния административен съд, в частта, с която са оставени без разглеждане касационните жалби на Н. О. Г. и на Н. Г. С. против решение № 4749 от 13.07.2023 г. по адм. дело № 4267/2023 г. на Административен съд – София-град в частите, в които са отхвърлени жалбите на Я. Н. Н. и на Р. Ц. С. против заповед № РА-30-38/17.01.2023 г. на главния архитект на Столична община, и е прекратено производството по адм. дело № 9169/2023 г. на Върховния административен съд, в тази част, е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото в тази част да бъде прекратено. Съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК субсидиарно приложим в настоящото производство на основание чл. 236 от АПК, право да обжалват решението в прекратителната му част, имат страните по делото, за което то е неблагоприятно. С обжалваната част на решението е оставена без разглеждане касационната жалба на подателите на касационната жалба - Н. Г. С. и Н. О. Г. и е прекратено производството по делото по отношение на тях. Предвид цитираната разпоредба на чл. 210, ал. 1 от АПК, право да обжалва така постановения акт имат Н. Г. С. и Н. О. Г., доколкото тяхната касационна жалба е оставена без разглеждане и съдебният акт е неблагоприятен като надлежна страна в производството. Р. Ц. С. не е от кръга лица, на които е признато право на жалба. Същата няма качеството и на лице по чл. 210, ал. 2 от АПК, доколкото оспореният съдебен акт няма сила по отношение на нея и не я засяга неблагоприятно. С. е конституирана като ответник в съдебното производство и доколкото същата не е подала касационна жалба против решение № 4749 от 13.07.2023 г. по адм. дело № 4267/2023 г. на Административен съд – София-град в частта, която я засяга неблагоприятно, тя няма правен интерес да оспори съдебния акт на Върховния административен съд, с който е оставена без разглеждане частично касационната жалба на Н. Г. С. и Н. О. Г.. Предвид изложеното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 215, т. 4 от АПК частната жалба на Р. Ц. С. следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото в тази част – прекратено. По отношение на частната жалба на Н. Г. С. и Н. О. Г. против решение № 12976 от 21.12.2023 г., постановено по адм. дело № 9169/2023 г. на Върховния административен съд, в частта, която има характер на определение, настоящият петчленен състав приема, че същата е допустима за разглеждане като подадена в срок и от надлежни страни, против подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С решение № 12976 от 21.12.2023 г., постановено по адм. дело № 9169/2023 г. на Върховния административен съд: 1) са оставени без разглеждане касационните жалби на Н. О. Г. и на Н. Г. С. решение № 4749 от 13.07.2023 г. по адм. дело № 4267/2023 г. на Административен съд София – град в частите, в които са отхвърлени жалбите на Я. Н. Н. и на Р. Ц. С. против заповед № РА-30-38/ 17.01.2023 г. на главния архитект на Столична община и е прекратено производството по адм. дело № 9169/ 2023г. по описа на Върховния административен съд в тази част; 2) е оставено в сила решение № 4749 от 13.07.2023 г. по адм. дело № 4267/2023 г. на Административен съд София – град в частите, в които са отхвърлени жалбите на Н. О. Г. и на Н. Г. С. против заповед № РА-30-38/ 17.01.2023 г. на главния архитект на Столична община; 3) са осъдени Н. О. Г. и Н. Г. С. да заплатят на Столична община юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. За да остави касационните жалби без разглеждане в частта, която касае Я. Н. Н. и Р. Ц. С., тричленният състав е приел, че решението не е неблагоприятно за двамата касатори, поради което същите нямат правен интерес от неговото оспорване (арг. чл. 210, ал. 1 АПК). Така постановеното решение, имащо характер на определение е правилно. С първоинстанционното съдебно решение са отхвърлени жалбите на Н. О. Г., Я. Н. Н., Р. Ц. С. и Н. Г. С. срещу заповед № РА-30-38 от 17.01.2023 г. на главния архитект на Столична община. Съгласно чл. 177, ал. 1 от АПК решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички. В настоящия случай, всеки от жалбоподателите има право съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК да оспори неблагоприятната за него част на съдебното решение. Двамата жалбоподатели - Н. О. Г. и Н. Г. С. са имали процесуалното право да оспорят решение № 4749 от 13.07.2023 г. по адм. дело № 4267/2023 г. на Административен съд София – град само в частта, която ги касае, т. е. в частта, с която са отхвърлени жалбите на Н. О. Г. и Н. Г. С. против заповед № РА-30-38/ 17.01.2023 г. на главния архитект на Столична община. Тричленният състав е приел в тази част касационната жалба за процесуално допустима и я е разгледал по същество. В останалата част обаче, съдебният акт касае само жалбоподателките Я. Н. Н. и Р. Ц. С., които притежават процесуално право да подадат касационна жалба срещу неблагоприятната за тях част на съдебно решение. Поради това подадената от Н. О. Г. и Н. Г. С. касационна жалба срещу решението по адм. дело № 4749/2023 г. на Административен съд – София-град, в частта, с което са отхвърлени жалбите на Я. Н. Н. и Р. Ц. С., са били недопустими, поради което тричленният състав на Върховния административен съд правилно я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото в тази част. Предвид изложеното обжалваното решение, в частта, имаща характер на определение като правилно, следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,