Определение № 40 от 20.04.2022 г. на ВКС по н. д. № 28/2022 г.

Производството пред ВКС е образувано на основание чл. 44, ал. 1 от НПК за разрешаване на възникнал спор за местна подсъдност между Районен съд – Разград и Районен съд – Търговище, повдигнат от последния с разпореждане № 28 от 10.01.2022 г. на съдията-докладчик по Н.О.Х.Д. № 978/2021 г. по описа на районния съд. В писменото си становище прокурорът от ВКП намира, че е налице хипотезата на чл. 37, ал.1, т.2 от НПК и делото е подсъдно на Районен съд – Търговище, тъй като местоживеенето на подсъдимите следва да се преценява въз основа на трайното им фактическо пребиваване на територията на определено място, което в случая е град Търговище. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като провери материалите по делото и взе предвид становището на прокурора, намери следното: В Районен съд - Разград е било образувано Н.О.Х.Д. №115/2021 г. по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура – Разград срещу подсъдимите Б. Ц. М. от град Пловдив, Т. Г. Х. от град Търговище и Н. С. С. от град Варна за това, че за времето от 14.07.2018 година до 15.07.2018 година при условията на опасен рецидив, след предварителен сговор помежду си, като случаят не е маловажен, чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, чрез използване на МПС- л.а. Фолксваген Пасат с рег. [рег.номер на МПС], технически средства – гаечни ключове, нож и отвертка и по специален начин – са отнели от владението на Р. Д., гражданин на република Австрия, живущ в Република Австрия, Ангелбах, жил. сграда 02, чужди движими вещи на обща стойност 12 843.15 лева / 6566.60 евро/, без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвоят – престъпление по чл. 196, ал.1, т.2 вр. чл. 195, ал.1, г.3, предл. 1-во, т.4, предл. 1-во, 2-ро и 3-то, и т.5 вр. чл. 194, ал.1 вр. чл. 29, ал.1, б. „а“ от НК. С протоколно определение №925 от 16.12.2021 г. съдебното производство е прекратено и делото е изпратено на основание чл. 37, ал.1, т.2 от НПК на Районен съд – Търговище по подсъдност. В мотивите на Районен съд – Разград се сочи, че делото е следвало да се приеме, че е подсъдно на Районен съд – Търговище поради следните съображения: предмет на обвинението е престъпление, извършено в чужбина. Според обстоятелствената част на обвинението към момента на деянията и тримата подсъдни живеели в град Търговище. След направената справка от НБД население се установило, че подсъдимия Б. М. е с постоянен адрес град Търговище, подсъдимия Б. Х. има настоящ адрес в град Търговище, а за подсъдимия Н. С. не се сочи адрес в град Търговище, а в град Варна, но същият заявявал, че живее в град Търговище и посочва град Търговище. Съдът приел, че подсъдността следвало да се определи, съгласно разпоредбата на чл. 37, ал.1, т.2 от НПК, която изключва разпоредбата на чл. 37, ал.1, т.3 от НПК, тъй като към момента на съдебното заседание и тримата подсъдими живеели в град Търговище, поради което и изхождайки от правилата за местната подсъдност, доколкото чл. 42, ал.1 от НПК посочва като критерий обстоятелствената част на обвинителния акт, а видно от нея и тримата подсъдими към момента на деянието живеели в град Търговище. С оглед така изложеното, доколкото и тримата подсъдими твърдели, че живеят вград Търговище и това обстоятелство се свързва с обвинителния акт, съдията-докладчик приел, че компетентен да разгледа делото по силата на чл. 37, ал.1, т.2 от НПК е Районен съд – Търговище. На основание гореизложеното, производството по Н.О.Х.Д. №115/2021 г. по описа на Районен съд – Разград е било прекратено и изпратено за разглеждане в Районен съд – Търговище. След получаване на делото по компетентност от Районен съд - Търговище е било образувано Н.О.Х.Д. №978/2021 г., което също е било прекратено от съдията-докладчик с Разпореждане №28 от 10.01.2022 г. и на основание чл. 44, ал.1 от НПК е повдигнал пред ВКС настоящия спор за подсъдност, като се е аргументирал, че в конкретния случай разпоредбата на чл. 37, ал.1, т.2 от НПК е неприложима с оглед данни за различно местоживеене на подсъдимите лица, поради което съдът е счел, че следва да намери приложение разпоредбата на чл. 37, ал.1, т.3 от НПК, а именно, че делата, извършени в чужбина са подсъдни на съда в района, на който е завършено досъдебното производство, когато не са налице условията на чл. 37, ал.1, т.1 и т.2 от НПК и това е Районен съд – Разград, където е и било приключено. В мотивите си Районен съд – Търговище е посочил, че обвинителния акт по досъдебно производство №26 по описа на ОСО-ОП-Разград с вх. №654/2018 по описа на Районна прокуратура – Разград е срещу подсъдимите Б. М., Т. Х. и Н. С. за престъпление по чл. 196, ал.1, т.2 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ от НК за деяние, извършено и довършено в чужбина, а именно Република Австрия в периода 14.07.2018 г. и 15.07.2018 г. Разследването на Районна прокуратура - Разград е започнало във връзка с разследване по друго досъдебно производство на същата прокуратура срещу двама от тримата подсъдими – Б. М. и Т. Х. за кражба в Разград, но е била установена връзка между подсъдимите Б. М. и Т. Х., и Н. С. за извършена кражба в Република Австрия, където е било и образувано наказателно производство срещу тримата подсъдими. По линия на международноправното сътрудничество наказателно дело, образувано в Република Австрия, е било изпратено и прието за разследване в Районна прокуратура – Разград. Съдът е посочил също, че в конкретния случай от материалите по досъдебното производство и изложеното в обвинителния акт, включително и списъка за призоваване на лицата към него, е било видно, че към момента на деянието през 2018-та година подсъдимия Б. Ц. М. с адрес на призоваване по обвинителния акт град Пловдив е с постоянен адрес град Търговище и настоящ адрес град Пловдив, като самият той заявявал, че работи в град Пловдив; по отношение на Т. Г. Х. с адрес на призоваване по обвинителния акт град Търговище е с постоянен адрес град Варна, а с настоящ град Търговище, а подсъдимия Н. С. С. с адрес на призоваване от обвинителния акт град Варна е с постоянен и настоящ адрес град Варна. От приложените доказателства по делото е видно, че подсъдимите са със следните постоянни и настоящи адреси: - Т. Г. Х. е с постоянен адрес град Варна, район 03_Младост Секция ***,[жк], вх. *, ет.*, ап.* и настоящ адрес град Търговище, секция *, [улица], вх. *, ет.*, ап.*; - Б. Ц. М. е с постоянен адрес град Търговище ***,[жк], вх.*, ет.*, ап.* и настоящ адрес град Пловдив, район _северен секция *, [улица], ет.*, ап.; - Н. С. С. е с постоянен адрес град Варна, район _Младост Секция ***,[жк], вх. *, ет.*, ап.* и настоящ адрес град Варна, район _* Секция ***, [улица], ет.*, ап.*. В разпоредително заседание на 16.12.2021 г. в Районен съд – Разград е установено, че тримата подсъдими имат местоживеене в град Търговище. За двама от тях – Б. М. и Т. Х., това е отразено в регистрите на НБД Население и заявено от тях пред съда, а за Н. С., този факт се установява единствено от депозирано от него пред съда изявление, че от много години живее в [населено място] на конкретно посочен адрес, а именно град Търговище,[жк], блок №**, вход „*“, ап.**. Разпоредбата на чл. 37, ал.1, т.2 от НПК изрично посочва, че компетентен да разгледа делото за престъпление, извършено в чужбина, е съдът по местоживеене на лицето, ако е български гражданин или съучастниците са български граждани с местоживеене в района на един и същи съд, както е и в конкретния случай. Съгласно член 93, ал.1 от Закона за гражданската регистрация постоянния адрес е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението, а според член 94, ал.1 настоящ адрес е адресатът, на който лицето живее. Всяко лице може да има само по един постоянен и настоящ адрес. Казаното не трябва да се разбира самоцелно. В случая не следва да се изхожда от разбирането, което законодателя е регламентирал в тези понятия, а от смисъла, вложен в разпоредбата на член 37, ал.1, т.2 от НПК в понятието за „местоживеене“. Под „местоживеене“ следва да се разбира трайната фактическата връзка на едно лице с дадено населено място, а не административната такава. Затова съдът, компетентен да разгледа делото, е Районен съд – Търговище. Предвид гореизложеното и на основание чл. 44, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение