Определение № 101 от 01.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1348/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г. Л. Н. срещу определение № 1005 от 21.11.2019 г. по ч.гр.д.№ 738 от 2019 г. на Софийския окръжен съд, гражданско отделение, първи въззивен състав, с което по същество е потвърдено определение № 509 от 16.09.2019 г. на Районен съд- [населено място] за прекратяване на гр.д.№ 381 от 2019 г. поради недопустимост на предявения иск.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и недопустимо. Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.2, предл.2 и 3 ГПК- недопустимост и очевидна неправилност на обжалваното определение.

В писмен отговор от 02.06.2020 г. ответницата М. Д. П. оспорва частната жалба.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение приема следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна /ищец по делото/ и в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Тъй като е срещу акт на въззивен съд, с който се оставя без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, с което се прегражда по-нататъшното развитие на делото, съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК, тази частна жалба подлежи на касационно обжалване при наличие на някое от посочените в чл.280, ал.1 или ал.2 ГПК основания затова.

В случая не са налице сочените от частната жалбоподателка основания за допускане на касационното обжалване на определението на Софийския окръжен съд поради следното:

1. Няма вероятност обжалваното определение да е недопустимо, нито нищожно- основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.2 ГПК. Определението на Софийския окръжен съд е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна частна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на същата.

2. Определението не е и очевидно неправилно- основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави определението си, въззивният съд е приложил относимите към спора процесуалноправни норми на ГПК, в техните действащи редакция и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съда, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Напълно в съответствие със закона /чл.26 ГПК/ и практиката на ВКС въззивният съд, като е взел предвид твърденията на ищцата в исковата молба и заявения от нея петитум на иска, е приел, че производството е недопустимо, тъй като ищцата Г. Л. Н. не е процесуалноправно легитимирана да предявява чужди права- тези на П. „К.“- [населено място], дори и да е член на тази кооперация, защото не е нито представител, нито процесуален субституент на кооперацията.

Предвид на гореизложеното касационното обжалване на определението на Софийския окръжен съд не следва да се допуска.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение