Определение № 6754 от 18.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5859/2026 г.

Производството е по чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. М. К. от [населено място], община Септември, подадена чрез пълномощник, против определение № 2387 от 18.05.2026 г. по адм. д. № 597/2026 г. на Административен съд - Пазарджик, с което съдът е отхвърлил искане на К. К. за спиране на допуснато по закон предварителното изпълнение на издадена по Закона за движение по пътищата (ЗДвП) заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № GPAM-2178616/08.05.2026 г. на мл. автоконтролъор при РУ - Септември към ОДМВР - Пазарджик. Според частния жалбоподател определението е неправилно, тъй като съдът не е подложил на задълбочена проверка относимите факти и не е приложил правилно принципа за баланс между личния и обществен интерес. Твърди, че е доказано основанието за настъпване на значителна или трудно поправима вреда предвид представените медицински документи за негови родственици. Сочи, че неговите баба и дядо имат постоянна и ежедневна необходимост от грижа и посещения в специализирани медицински заведения извън територията на селото, което прави придвижването трудно или практически невъзможно. Според жалбоподателя е неморално да бъде лишен от възможността да полага адекватни грижи за баба си и дядо си, предвид селото, в което живеят, и липсата на редовен обществен транспорт. Представил е нотариално заверени декларации от родствениците си, с които те декларират, че имат нужда от лична помощ и грижа от своя внук. Иска отмяна на определението и произнасяне по същество, при което предварителното изпълнение на оспорената заповед за прилагане на ПАМ бъде спряно. Ответникът не изразява становище. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Производството пред Административния съд - Пазарджик е образувано по жалба на К. М. К. срещу заповед № GPAM-2178616/08.05.2026 г., с която на лицето е приложена ПАМ на основание чл.171, т.1, б.з)гг ЗДвП - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Оспорващият е отправил и искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта с твърдение, че за него следва значителна и трудно поправима вреда и е засегнат особено важен негов интерес: лишен е от възможността да упражнява трудова дейност, да се грижи за детето си и за свои възходящи. В подкрепа на твърдението си, че баба му и дядо му, за които полага грижи, са в тежко зравословно състояние, оспорващият е представил епикризи, амбулаторни листове и ЕР на ТЕЛК. Съдът е приел, че липсват доказателства относно упражнявана от оспорващия трудова дейност, както и че е родител и полага грижи за дете. По отношение на твърдението на лицето, че се грижи за свои баба и дядо, не са представени никакви относими доказателства освен медицински документи. Посочил е, че представената медицинска документация отразява обстоятелства преди повече от година, няма данни за актуалното здравословно състояние на възходящите на жалбоподателя, поради което не може да бъде преценена съразмерността на мярката. Според съда затрудненията в транспортирането на родствениците не е извън обичайното, доколкото при необходимост има възможност както за специализиран медицински транспорт, така и ползване на алтернативни варианти. Съдът е обосновал извод за неоснователност на искането, тъй като същото не е доказано на основанието по чл. 166, ал. 2 АПК. Предварителното изпълнение е допуснато по силата на закон, поради което преценката за надделяващия интерес е на законодателя. Последният е преценил, че в конкретните хипотези на допуснати нарушения по Закона за движение по пътищата надделява защитата на обществения интерес. Определението е правилно. Искането за спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на заповедта за ПАМ изисква изследване на критериите по чл. 166, ал. 2 АПК, осъществяването на които предоставят временна обезпечаваща правото на защита на жалбоподателя мярка - спиране на допуснатото от закона незабавно действие на обжалваната заповед до разрешаването на спора за нейната законосъобразност с влязъл в сила съдебен акт. Според чл. 166, ал. 2 АПК критерий за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт е възможността от изпълнението му да последва значителна или трудно поправима вреда на оспорващия. Първоинстанционният съд правилно е приел, че данните по делото не обосновават извод за настъпване на реални и значими вреди от предварителното изпълнение на акта за жалбоподателя. Разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК изисква оспорващият да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на изпълнението от невлязъл в сила административен акт, съответно, да установи, че от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последва конкретна значителна или трудно поправима вреда или ще бъде засегнат особено важен негов интерес, противопоставим на значимите права, които законът охранява. Доводът на жалбоподателя, че предварителното изпълнение на обжалвания административен акт изключително затруднява полагането на ежедневна грижа за баба му и дядо му във връзка с техни възникнали преди издаване на заповедта здравословни проблеми и евентуални посещенията на лечебни заведения правилно не е приет от съда като основание по чл. 166, ал. 2 АПК. Спирането по реда на посочената разпоредба изиска установяване на нови обстоятелства, възникнали в резултат на приложената ПАМ, а не съобразява търпените ограничения, произтичащи от самата мярка и преследваната с нея цел. Безспорно всяко предварително изпълнение на административен акт може да причини неудобства и да засегне права и интереси. Като значителна или трудно поправима вреда по смисъла на закона следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена. Защитаваните от оспорващия интереси са непротивопоставими на надделяващия обществен интерес за защита живота и здравето на участниците в движението. Предварителното изпълнение на издадената заповед е допуснато по силата на закон, поради което на нормативно ниво е отчетен превес на обществения интерес над интереса на адресата на акта. Конкретно защитимият интерес на отделния субект подлежи на доказване, който в настоящия случай правилно е приет от съда за недоказан при изследване на предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК. Твърденията на жалбоподателя, че полага грижи за свои родственици, не представляват обстоятелства, попадащи в категорията по чл. 166, ал. 2, вр. с ал. 4 АПК, поради което не мотивират основание за спиране предварителното изпълнение на обжалваната заповед. Представените към частната жалба нотариално заверени декларации на роднините по възходяща линия не сочат на никакви внезапни и изключителни обстоятелства, обосноваващи спиране на предварителното изпълнение. Полагането на обичайна грижа към баба и дядо е доброволен морален акт и всички дейности в тази връзка са ирелевантни към законовите изисквания на чл. 166, ал. 2 АПК. Нещо повече, именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, мярката е приложена за срок до 6 месеца. При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на административната отговорност на водача или след изтичане на определения срок, ПАМ следва да се счита за отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано действието й. Принудителните административни мерки са вид административна принуда, а не санкция. При тях се реализира диспозицията на правната норма, в случая чл.171, т.1, б.з)гг ЗДвП. ПАМ се прилага във връзка с правонарушение, а не го санкционира. Временната невъзможност на оспорващия да управлява МПС всъщност представлява съдържанието на конкретната принудителна мярка, приложена с цел преустановяване на констатираното нарушение и предотвратяване на други подобни нарушения. Последиците от приложената ПАМ не могат да обосноват вреди от допуснатото по закон предварително изпълнение на акта. То може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства, сочещи на значителни или трудно поправими вреди за адресата и то - само от предварителното изпълнение на заповедта. Съдът правилно е приел, че в конкретния казус незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен друг приоритет със същата степен на значимост, поради което правилно е отхвърлил като неоснователно направеното искане за спиране изпълнението на оспорената заповед за прилагане на ПАМ. Воден от горното, Върховният административен съд