Решение № 8008 от 15.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1965/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от „Електроразпределение Север“ АД със седалище гр.Варна срещу Решение № 31830/30.09.2025 г., постановено по адм.д. № 1022/2025 г. по описа на Административен съд– София град.

Касационният жалбоподател твърди неправилност на съдебното решение като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Неправилно според касатора АССГ е приел, че решението на КЕВР е постановено при наличие на мотиви и в съответствие с разпоредбата на чл.35 от АПК – т.е. при събиране на всички относими към спора доказателства в рамките на административното производство пред КЕВР. Именно поради недостатъчна мотивираност на административния акт и поради несъбиране на необходими за правилното решаване на спора доказателства според касатора неправилно съдът е приел, че административният акт не противоречи на материалния закон. Съдебното решение е неправилно, тъй като по делото не са събрани доказателства за действителното инвестиционно намерение на дружеството- заявител, поради което не може да се приеме за приложима разпоредбата на чл.77, ал.3 от Наредба №6/2024г. Същата разпоредба предвижда облекчен режим за присъединяване на несамостоятелен обект за съхранение на ел.енергия към нов или съществуващ обект на потребление или производство само при условие, че присъединената мощност на обекта за производство или потребление не се променя. Именно затова мрежовият оператор е поискал от заявителя, страна по договора за присъединяване, да уточни инвестиционните си намерения – дали желае да увеличи присъединената мощност до инсталираната такава съгласно представената схема или иска същата да не се променя. Без да се изяснят инвестиционните намерения на заявителя според касатора не може да се прецени приложима ли е облекчената процедура и ред по чл.77, ал.3 / в относимата към датата на подаване на искането за допълнително споразумение редакция/ от Наредба №6/2024г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи / Наредба №6/ или не. Според „Електроразпределение Север“АД нито от мотивите на съдебното решение, нито от мотивите на решението на КЕВР става ясно кои точно свои задължение ЕРП Север не е изпълнило. Отделно от гореизложеното неизяснено остава задължителното за установяване според касатора обстоятелство дали съоръжението за съхранение на ел.енергия ще се зарежда, консумира ел.енергия в посока потребление от мрежата, за да може мрежовият оператор да извърши проучване относно преносните възможности на съответната мрежа в режим потребление и да определи техническите условия за това. Не е съобразена възможността на мрежата да пренесе заявената мощност в посока потребление.

Касаторът е развил съображения и за противоречие на съдебния акт, съответно- незаконосъобразност на решението на КЕВР поради неправилно приложение на разпоредбата на чл.169 от АПК.

Моли съдебното решение да бъде отменено и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени по жалба на „Електроразпределение Север“ЕАД – гр.Варна срещу Решение № Ж-972/17.12.2024г. на КЕВР със законните последици. Претендира разноски.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, „Електроразпределение Север“ АД- гр.Варна, не се представлява. От същия чрез процесуалния му представител юриск.И.Вълчева по делото е депозирана молба с развити в нея съображения за основателност на касационната жалба, съответно – за неправилност на обжалваното с нея съдебно решение

Ответникът, Комисия за енергийно и водно регулиране/КЕВР/, редовно призован, се представлява от юриск. Ненков, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на същата, съответно – правилност на обжалваното съдебно решение по съображения, развити устно в хода по същество и в депозирани по делото писмени бележки.

Ответникът, „Техком“ООД-гр.Бургас,редовно призован, не се представлява и не депозира писмени бележки по същество.

Представителят на Върховна касационна прокуратура застъпва становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е предявена от надлежна страна, за която атакуваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на "Електроразпределение Север" АД - гр.Варна срещу Решение № 972/17.12.2024г. на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, с което по жалба на „Техком“ООД –гр.Бургас срещу отказ на ЕРП Север, обективиран в писмо изх. № 7023997-1/13.11.24г. и на основание чл.22,ал.1, ал.5 и ал.7 от ЗЕ и чл.147,ал.2 от Наредба №3 Комисията е дала на „Електроразпределение Север“ АД следните задължителни указания: 1.В 30-дневен срок от получаване на настоящото решение да издаде и предостави на „Техком“ООД Допълнително становище към Договор за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия № ПД-ПВИ-742-Д-ПВИ-311/20.05.2024г., като предвиди условия за ограничаване на възможността за превишаване на присъединената мощност на обекта, съобразявайки се с мотивите на това решение.

2. В 7-дневен срок след приключване на дейностите по т.1 да предостави на Комисията доказателства за изпълнението им.

С обжалвания съдебен акт Административен съд – София град е отхвърлил жалбата на „Електроразпределение Север“АД-гр.Варна срещу цитираното по-горе решение на КЕВР със законните последици.

За да стигне до този правен резултат, след подробно обсъждане на събраните по делото доказателства, както и на развитите от страните доводи и възражения – поотделно и в тяхната цялост, административният съд е заключил,че обжалваният административен акт е постановен от материалнокомпетентен административен орган, при спазване на изискванията за форма и реквизити, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и целта на закона, поради което, при извършената проверка по чл.168 във вр. с чл.146 от АПК, решението на КЕВР е законосъобразно.

АССГ е приел от фактическа страна следното:

Съгласно договор за присъединяване на обект за производство на ел.енергия от възобновяеми източници от 19.06.2024г., сключен между „Електроразпределение Север“АД и „Техком“ООД- гр.Бургас, страните са се съгласили за присъединяване към електроразпределителната мрежа на ФЕЦ с мощност 1530 кW, която предстои да бъде изградена в с. Просечен, община Суворово, област Варна, ПИ 58654.6.104.

Със свое заявление изх. № 0005/07.10.2024г. „Техком“ООД е поискало сключване на допълнително споразумение към този договор за присъединяване към ел.мрежата на 6 бр. съоръжения за съхранение на ел.енергия с капацитет от общо 1.290 MWh под формата на метален модулен шкаф, в който са поставени батерийни модули и системи за управление, захранване, охладителна и противопожарна система, както и 6 бр. инвенторни преобразуватели с обща мощност 0.6 MW.

По цитираното по-горе заявление „Електроразпределение Север“АД е издало свое Писмо № 7023997-1/13.11.2024г., с което е заявило, че това искане за присъединяване към ел.мрежата не може да бъде удовлетворено, тъй като същото представлява искане за допълнително добавяне на инвертори, което би довело до сумарна изходна инверторна мощност от 2130 кW, което противоречи на разпоредбата на §1,т.26а от ДР на Закона за енергетиката.

Срещу този отказ дружеството – заявител е предявило жалба пред КЕР, мотивирайки същата с обстоятелството, че,видно от Съгласувателна таблица /стр.16 и 17 от същата/ за текстовете с предложения за промяна на Наредба № 6, мотивите на ЕРП, залегнали в обжалваното писмо, вече са били обсъдени от КЕВР като предложение на монополиста за нов текст на ал.2 от чл.51 от Наредбата и са отхвърлени от Комисията като несъстоятелни.

Отделно от горното неправилно ЕРП Север било приложило понятието „инсталирана мощност“ на комбинирания обект /ФЕЦ +ССЕЕ/,назовавайки я в писмото „ сумарна изходна инверторна мощност“,приемайки същото като сбор от инсталираната мощност на ФЕЦ и инсталираната мощност на ССЕЕ. Подобно виждане отново не се споделя от КЕВР, видно от колона 5 от стр.16 и 17 от Съгласувателната таблица за промени в Наредба № 6. Според изразеното там становище на КЕВР хибридни инвертори се използват предимно за малки домашни инсталации, като европейската практика е да се ползват отделни инвертори за производство на ел.енергия и отделни инвертори – за съхранение на ел. енергия / каквото е и предложението на „Техком“ООД; не съществува нито икономическа, нито практическа логика двете съоръжения да работят едновременно, но дори това да се случи, подобно поведение следва да се контролира от оператора посредством телеуправлението и релейните защити. При превишаване на мощността достъпът до мрежата на тези обекти следва да бъде прекъсван, като мрежовият оператор следва да предвиди в договорите / допълнителните споразумения към тях/ съответни санкции при подобно превишаване. Понятието „инсталирана мощност“ е ясно и точно дефинирано в разпоредбата на §1, т.26в от ДР на Закона за енергетиката. Същото не се изразява в простия сбор от инсталираните мощности на ФЕЦ и ССЕЕ. Ползваното от ЕРП Север понятие „ сумарна изходна инверторна мощност“ не почива на закона и не може да съставлява пречка за осъществяване на поисканото присъединяване на ССЕЕ.

След събиране на относимите доказателства ,възражения и становища на страните, КЕВР е постановила своето Решение, мотивирайки го от правна страна с незаконосъобразност на издадения от ЕРП Север отказ за сключване на допълнително споразумение за присъедяняване на ССЕЕ. Според Комисията мрежовият оператор неправилно е тълкувал понятията „инсталирана мощност“/ дефинирано в §1,т.26в от ДР на ЗЕ/ и „присъединена мощност“, дефинирано с разпоредбата на §1,т.16 от ДР на Наредба № 6/2024г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи./Наредба №6/., Смесвайки недопустимо тези понятия, мрежовият оператор неправилно е отказал присъединяване на ССЕЕ, базирайки се на разпоредбите на чл.10 и чл.11 от ЗЕ и на разпоредбата на чл.59, ал.12 от Наредба № 6. Според КЕВР присъединяването на поисканата от „Техком“ООД ССЕЕ може да се осъществи по реда на чл.59, ал.12 от Наредба №6, ако не се увеличава присъединената мощност на обекта. Понятието „ инсталирана мощност“ според КЕВР не съставлява простия сбор на инсталираните мощности на ФЕЦ и ССЕЕ - от една страна, а от друга – за да се осъществи поисканото присъединяване, следва да бъде установено наличието на следните две предпоставки: сключен вече договор за присъединяване на нов обект – проектираната ФЕЦ и да не бъде превишена присъединената мощност на комбинирания обект /ФЕЦ и ССЕЕ/. Според КЕВР от разпоредбата на §1,т.16 от ДР на Наредба № 6 е видно и че присъединената мощност не представлява сбор от мощностите на обект за производство и система за съхранение,каквото е тълкуването на ЕРП Север, а представлява допустимата максимална активна мощност, съответстваща на преносните възможности на съответната мрежа и на съоръженията за присъединяване. Тоест присъединената мощност не се определя от производителя, а от съответния мрежови оператор, тъй като само последният може да определи какви са преносните възможности на съответната мрежа.

По горните съображения КЕВР е постановил решение с такъв диспозитив.

Решение №Ж-972/17.2.2024г. на КЕВР е обжалвано от ЕРП Север пред АССГ с твърдения за незаконосъобразност поради постановяването му при съществени нарушения на административно производствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Административният акт бил лишен от относими мотиви, което съставлява съществено нарушение на процесуалните правила по издаването му по см. на чл.59,ал.2, т.4 от АПК. При постановяването му била нарушена императивната разпоредба на чл.35 от АПК, като не били изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая – не били изяснени действителните инвестиционни намерения на заявителя, съответно – не можело да се прецени дали с поисканото присъединяване на ССЕЕ не се променя присъединената мощност на обекта, поради което не може да се прецени приложимостта на разпоредбата на чл.77, ал.3 от Наредба №6. С постановения от КЕВР административен акт се нарушавали основни принципи в дейността на КЕВР и мрежовите оператори, а именно - тези по чл.23,т.4 и т.11 от ЗЕ – осигуряване на баланс между интересите на енергийните предприятия и клиентите и създаване на стимули за енергийните предприятия за ефективност на регулираните дейности.

АССГ е установил, че в хода на съдебното производство не са ангажирани допълнителни доказателства от страните, поради което съдът е основал решението си на приетата и от административния орган фактическа обстановка, базирана на приетата от и от КЕВР, и от съда административна преписка.

За да отхвърли жалбата на ЕРП Север срещу решението на КЕВР, АССГ е стигнал до извода за законосъобразност на административния акт, доколкото при издаването му не е допуснат който и да било от алтернативно визираните в чл.146 пороци, обуславящи незаконосъобразността му. Според АССГ към преписката са представени всички относими и необходими за решаването й доказателства, ведно със становището на ЕРП Север. Актът е издаден в писмена форма и е надлежно мотивиран. Противно на изложеното в жалбата, според АССГ административният орган е изложил точно, ясно и обективно установените факти и обстоятелства и е обосновал в достатъчна степен направените от него правни изводи, позволяващи еднозначно да се установи волята му за издаване на акт с посоченото в него съдържание.

Съдът е изложил мотиви защо разпоредбата на чл.116, ал.10 и ал.11 от ЗЕ са неприложими в конкретния случай.

АССГ споделя решаващия извод на КЕВР, изложен в решението й, за това, че в случая са налице основанията за присъединяване на заявеното ССЕЕ към енергийната мрежа, визирани в разпоредбата на чл.59,т.12 от Наредба № 6. Административният съд, базирайки се на легалните понятия „инсталирана мощност“ и „присъединена мощност“, съдържащите се в разпоредбите на §1,т.26в от ДР на ЗЕ и в §1,т.16 от ДР на Наредба №6 ,е споделила развития от КЕВР решаващ довод за това, че обстоятелството дали се увеличава или не присъединената мощност на комбинирания обект не се определя въз основа на сбора от инсталираните мощности на ФЕЦ и ССЕЕ, а се преценява от самия мрежови оператор на база характеристиките на оперираната от него електрическа мрежа. Именно операторът е този, който следва да определи при присъединяването какви са техническите изисквания към заявителя, така че да не се превишава производствената мощност. Именно ЕРП Север следва да определи в техническите изисквания към сключеното допълнително споразумение условията, при които мрежовият оператор може да ограничи достъпа до мрежата на съответния обект при евентуално превишаване на производствената мощност, като вероятното превишаване на тази производствена мощност не е основание за отказ за присъединяване на ССЕЕ.

Съдебното решение е валидно и допустимо, но неправилно.

Основателни са съдържащите се в касационната жалба оплаквания за постановяване на съдебния акт при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели от своя страна и до материалната му незаконосъобразност.

Настоящата касационна инстанция споделя изцяло развитите от АССГ доводи за издаване на административния акт от компетентния за това орган, в рамките на определената му от закона материална компетентност, в предвидената от закона писмена форма и с необходимите по закон реквизити по смисъла на чл.59 от АПК. ВАС споделя и решаващия извод на АССГ, съответно на КЕВР, за това,че използваното от ЕРП Север в отказа му за присъединяване на допълнително заявените ССЕЕ понятие „сумарна изходна инверторна мощност“ не е легално понятие, а понятията „инсталирана мощност“ и „присъединена мощност“, намиращи легалната си дефиниция в разпоредбите съответно на §1,т.26в от ДР на ЗЕ и на §1,т.16 от ДР на Наредба №6, не съвпадат. Правилно АССГ е заключил, че незаконосъобразно ЕРП Север е отказало присъединяване / сключване на допълнително споразумение за процесните ССЕЕ към вече сключения договор за присъединяване на ФЕЦ/ само на основание фактическия сбор от инсталираните мощности на ФЕЦ и ССЕЕ, без да изследва дали присъединената мощност би се изменила или не.

Правилно АССГ се е ориентирал към приложимостта в случая на разпоредбата на чл.59, ал.12 от Наредба №6/2024 г.

Нито КЕВР, нито административният съд обаче са изследвали въпроса налице ли са или не всички, кумулативно изискуеми материалноправни предпоставки на този законов текст, а именно: дали при присъединяване на допълнително заявените ССЕЕ би се увеличила присъединената мощност на обекта като съвкупност /ФЕЦ + ССЕЕ/ или не, съответно – може ли да се пристъпи директно към сключване на допълнително споразумение или не.Не е проверено чрез специални знания, които АССГ с оглед служебното начало в административния процес и разпоредбата на чл. 171,ал.2, изр. последно е могъл сам да назначи и събере, дали чрез заявената схема за присъединяване и заявения от „Техком“ООД времеви диапазон на отдаване на свободната ел.енергия към ел.мрежата би се стигнало до увеличаване на присъединената мощност. Не е извършена оценка на пропускателната способност на електропроводите, натоварването на подстанциите и трафопостовете, допустимите ток и напрежение, така че да се определи максималната активна мощност, която обектът може да отдава или консумира през точката на присъединяване, без да се нарушават техническите ограничения на мрежата и да се застраши качеството и сигурността на електроподаването. Неясно за съда остава какъв е пределът на присъединената мощност на оперираната от ЕРП Север ел.мрежа както към датата на подаване на заявлението за сключване на допълнителното споразумение, така и към настоящия момент, съответно –дали и с какви, допустими от закона мерки ЕРП Север може да предвиди ограничения за дружеството-заявител при подписването на указаното му допълнително споразумение с цел осигуряване надеждната работа на електроенергийната система и качеството на предоставената услуга. Без установяването на тези обстоятелства не би могла да бъде преценена и материалната законосъобразност на решението на КЕВР.

АССГ е могъл сам да изясни този спорен въпрос, като упражни правомощието си за назначаване на съдебно-техническа експертиза, която, след оглед на място и анализ на представените към административната преписка доказателства от страна на ЕРП- Север и допълнително изискани и представени й от страните доказателства, да установи цитираните по-горе обстоятелства.

Съдебното решение следва да бъде отменено, а делото – върнато на друг състав на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия- назначаване на съдебно-техническа експертиза със задачи, съответстващи на указанията по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на настоящия съдебен акт.

Предвид изхода от спора и разпоредбата на чл.226, ал.3 от АПК присъждането на съдебни разноски от настоящия състав на ВАС не се дължи.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.второ от АПК във вр. с чл.222, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение