Определение № 113 от 15.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 22/2013 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Б. Л. Д., В. В. П., Д. В. В., К. П. К., Ц. К. В., Е. Й. И. и А. Г. С., всички със съдебен адрес [населено място], подадена от пълномощника им адвокат Б. Г., срещу разпореждане №1743/26.11.2012 год. по гр. дело №390/2012 г. на Варненския апелативен съд в частта, с която е отхвърлена молбата им за издаване на изпълнителен лист за присъдените деловодни разноски. Жалбоподателите са изложили доводи за неправилност на разпореждането в обжалваната част. Ответникът по частната жалба [община] не е заявил становище. Третото лице помагач на Б. Л. Д., В. В. П., Д. В. В., К. П. К., Ц. К. В., Е. Й. И. и А. Г. С. - [фирма], [населено място], счита жалбата за основателна. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. С обжалваното разпореждане е отказано издаването на изпълнителен лист въз основа на осъдително въззивно решение в частта относно осъдителния диспозитив, с който се присъждат деловодни разноски. Неправилно е прието, че на предварително изпълнение подлежат само осъдителните диспозитиви, с които са уважени предявените осъдителни искове за главница и лихви. Според разпоредбата на чл. 404, т.1 ГПК на предварително изпълнение подлежат „осъдителните решения на въззивните съдилища”. Оттук следва, че тези решения подлежат на предварително изпълнение в тяхната цялост, включително и в частта за присъдените разноски, а не само по отношение на осъдителните диспозитиви, с които са уважени предявените искове. Това налага отмяна на разпореждането в обжалваната част и връщане на делото на Варненския апелативен съд за издаване изпълнителен лист и в частта за разноските. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.