Решение № 2238 от 26.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 318/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния кодекс (ДОПК).

С решение № 8390 от 02.12.2025 г. по адм. д. № 190/2024 г. Административен съд – Хасково (АС-Хасково) е отхвърлил жалбата на В. А. Щ. от гр. Свиленград срещу ревизионен акт (РА) № Р-16002623001035-091-001/19.10.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с решение № 21/18.01.2024 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив, с който е ангажирана отговорността й по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК за невнесени задължения на "СТИЛ ВЕС 2020" ЕООД за периодите 01.06.2020 - 30.11.2020 г. и 01.02.2021 г. - 30.04.2021 г. в общ размер 62 398, 31 лв. – главница и лихви в размер 18 749, 25 лв.

Срещу решението на АС-Хасково е подадена касационна жалба от В. А. Щ., чрез адв. И. Младенов. В същата се прави оплакване, че решението на АС-Хасково е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията, като се посочва, че не е налице първата предпоставка по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, тъй като пълномощното на В. А. Щ. не представлява търговско пълномощно по смисъла на търговския закон – не съдържа уговорка за възнаграждение (материална облага), вкл. отсъства договор за уреждане на отношенията между търговеца и пълномощника. Не са налице и другите елементи на фактическия състав на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК, тъй като В. А. Щ. не е подавала декларации по ЗДДС, ЗКПО и др., а наред с това субективната страна на деянието не е установена и липсва необходимата причинно - следствена връзка между извършеното деяние и възникналата несъбираемост на задълженията на "СТИЛ ВЕС 2020" ЕООД. В съдебно заседание пред касационната инстанция се представят 99 бр. квитанции от приходни ордери за внесени суми от банковата сметка на дружеството. Моли се Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения ревизионен акт. Претендират се разноски за две съдебни инстанции.

Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив, в писмена защита, подадена от гл. юрк. Калева, взима становище за неоснователност на касационната жалба. Претендират се разноски за касационната инстанция.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна.

Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебен контрол пред АС-Хасково и бил РА № Р-16002623001035-091-001/19.10.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с решение № 21/18.01.2024 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив, с който е ангажирана отговорността на ревизираното лице за невнесени задължения на "СТИЛ ВЕС 2020" ЕООД за периодите 01.06.2020 - 30.11.2020 г. и 01.02.2021 г. - 30.04.2021 г. в общ размер 62 398, 31 лв. – главница и лихви в размер 18 749, 25 лв.

При осъществената проверка относно законосъобразността на процесния РА решаващият съд е приел, че същият е издаден от компетентен орган, в законно установената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден в съответствие с материалния закон. Мотивите му в тази насока са изложени на стр. 4-7 от решението и систематизирани за целите на настоящето изложение, се свеждат до следното:

1. Ревизираното лице В. А. Щ. е упълномощено лице на "СТИЛ ВЕС 2020" ЕООД, видно от пълномощно № 1696/03.04.2020 г. и пълномощно № 4279/16.10.2020 г., като е осъществявала управление на търговското дружеството, вкл. организирала и ръководела цялостната му търговска и счетоводна дейност. Този извод на първоинстанциония съд се изгражда от обемът на представителната власт на В. А. Щ. по отношение на дружеството, преценен наред с установеното в хода на извършената проверка по преписка с вх. № 2807/2022 г. по описа на РП-Хасково, отразено в Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 10.11.2022 г. на РП-Хасково, в което се сочи, че реално дейността на дружеството не е управлявана от вписаната като негов управител С. Я., а от упълномощеното лице В. А. Щ..

2. "СТИЛ ВЕС 2020" ЕООД има невнесени публични задължения за ДДС за периода 01.06.2020 - 30.11.2020 г. и 01.02.2021 г. - 30.04.2021 г., установени с влязъл в сила РА № Р-16002621002949 - 091-001/11.10.2021 г. Публичните задължения на търговското дружество са за корпоративен данък, произтичащ от подадена декларация по чл. 92 от ЗКПО; за ДДС – по СД по ЗДДС, подадени на 13.07.2021 г. и на 13.09.2021 г. за данъчни периоди м. 06. 2021 г. и м. 08. 2021 г.; за ДДФЛ, произтичащ от декларации обр. 6, подадени на 23.06.2021 г. и 23.07.2021 г. и от декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ и чл. 201 от ЗКПО, подадена на 26.10.2021 г.; за ЗОВ – за осигурители, произтичащ от декларации обр. 6, подадени на 23.06.2021 г. и 23.07.2021 г.

3. Видно от писмо изх. С23002-178- 0015670/07.07.2023 г., срещу "СТИЛ ВЕС 2020" ЕООД е било образувано през 2021 г. изпълнително дело като при извършено проучване и анализ на имущественото му състояние не е установено движимо и недвижимо имущество, които да обезпечат задължението и да бъдат обект на действия по принудително изпълнение. Наложен е запор върху банковата сметка на дружеството в Банка ДСК АД – без наличност, като същата е била закрита на 08.07.2022 г. Дългът на търговското дружество е категоризиран като несъбираем, а производството по изпълнителното дело е било прекратено с разпореждане от 24.06.2022 г.

4. Ревизираното лице В. А. Щ. е извършвала тегления от банковата сметка на "СТИЛ ВЕС 2020" ЕООД в Банка ДСК АД, като част от изтеглените суми са внасяни по личната й банкова сметка в Уникредит банк.

5. В хода на първоинстанционното производство е допуснатата и приета ССчЕ, която АС-Хасково е кредитирал, в която съдебният експерт е посочил в табличен вид данните от банковите извлечения за движението на средства от банковата сметка на "СТИЛ ВЕС 2020" ЕООД в личната банкова сметка на В. А. Щ.. От заключението по назначената ССчЕ се установява, че внесените по личната сметка в Уникредит банк на В. А. Щ. суми са в размер на 74 010 лв.

При така установените факти АС-Хасково е приел за доказани от приходната администрация елементите от фактическия състав на чл. 19, ал. 1 и чл. 19, ал. 2 ДОПК. Според решаващия съд е безспорно установено, че оперативното управление на дружеството на практика е осъществявано от В. А. Щ., макар да е създадено привидното положение, че то се осъществява от управителя С. Я.. Налице е виновно поведение на В. А. Щ., доколкото последната не би могла да не знае, че включените в дневниците за покупки фактури не са издадени от визираните в тях доставчици, част от които не са и регистрирани по ЗДДС, както и че същите не могат да бъдат приети от органите по приходите като действителни, което води до начисляване на допълнителни данъчни задължения.

Административният съд е приел за доказана и връзката между поведението на ревизираното лице и невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството за ревизираните периоди, като е налице е и причинно - следствена връзка между необявените /укрити/ факти и несъбираемостта на възникналите задължения на дружеството за периодите 01.06.2020 - 30.11.2020 г. и 01.02.2021 г. - 30.04.2021 г.

Наред с горното, решаващият съд е приел за правилен извода на приходните органи, че налице и поведение на ревизираното лице, изразяващо се в плащания в пари от имуществото на дружеството, представляващи скрито разпределение на печалба, а именно тегления от банковата сметка на дружеството, като част от изтеглените суми са внасяни по личната банкова сметка на В. А. Щ. в Уникредит банк.

Крайният извод на АС-Хасково е за неоснователност на жалбата и същата е отхвърлена.

Решението е неправилно.

Правилно първоинстанционният съд е цитирал и анализирал предпоставките и фактическия състав, пораждащ отговорността по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК.

Субект на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК е лице, намиращо се в определена правна връзка със задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. Възможни субекти на отговорността са управител, член на орган на управление, търговски представител, търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 ДОПК. Основание за отговорността е укриването на факти и обстоятелства, които по закон лицето е било длъжно да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител, което е причина да не могат да бъдат събрани задължения за данъци и/или за ЗОВ. Отговорността е за непогасените публични задължения.

В. А. Щ. е материалноправно легитимирана като субект на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК за публични задължения на "СТИЛ ВЕС 2020" ЕООД, възникнали за периодите 01.06.2020 - 30.11.2020 г. и 01.02.2021 г. - 30.04.2021 г., тъй като в тези периоди е била търговски пълномощник на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1 и 2 от с.з. Тя е упълномощена да представлява "СТИЛ ВЕС 2020" ЕООД съгласно пълномощно № 1696/03.04.2020 г. и пълномощно № 4279/16.10.2020 г., заверени от нотариус № 420 – М. Митев. с район на действие РС-Свиленград. С първото пълномощно № 1696/03.04.2020 г. В. А. Щ. е упълномощена да представлява дружеството пред всички държавни и общински органи и институции, пред частни институции, както и пред физически лица и ЮЛ по всякакъв род въпроси като подробно са изброени предоставените правомощия, а с последвалото пълномощно № 4279/16.10.2020 г. на ревизираното лице са предоставени права да представлява дружеството пред Банка ДСК АД и да се разпорежда изцяло и неограничено с банковите му сметки. Безспорно е установено, че в тази банка дружеството притежава разплащателна сметка, открита на 09.04.2020 г. и закрита на 08.07.2022 г., а въз основа на представените пред банката спесимен на В. А. Щ., последната е единственото лице, оперирало със средствата по банковата сметка на дружеството. Не се спори между страните, а и след преглед на банковите извлечения на "СТИЛ ВЕС 2020" ЕООД и тези на ревизираното лице, се установява, че единствено В. А. Щ. е теглила значителни по размер суми от тази банкова сметка. Следователно не са налице релевираните касационни доводи в тази насока.

Не са налице обаче останалите законови предпоставки по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК.

1. По чл. 19, ал. 1 ДОПК.

Правилно е възприемането като проява на укриване на факти, които по закон управителят е длъжен да обяви пред органите по приходите подаването на справки-декларации по ЗДДС с неверни данни за получени облагаеми доставки. В този смисъл проява на укриване на факти е съставянето на документи с невярно съдържание – съставяне на СД по ЗДДС с отразени неполучени доставки с право на пълен данъчен кредит по фактури, касаещи неосъществени реално доставки на стоки и услуги. Декларирането в подадените справки-декларации на стойности на ДДС за внасяне за тези периоди, несъответстващи на действително установените такива, има за последица заплащане на по-малък размер данък добавена стойност спрямо действително установения с РА № Р-16002621002949 - 091-001/11.10.2021 г. като целта на невярното деклариране е да се ползва данъчно предимство.

Макар това да е така, в случая неправилно е прието от административният съд, че органите по приходите са доказали, че именно В. А. Щ. е подавала отчетните регистри, декларации и документи.

Субект на укриването е управителят, доколкото при действието на чл. 141, ал. 2 от ТЗ той представлява дружеството, организира и ръководи дейността му /чл. 141, ал. 1 от ТЗ/. В случая, както вече беше посочено, приетите от ревизията съставомерни факти и обстоятелства касаят данните по подаваните справки-декларации и дневници за покупки и продажби и други декларации в НАП. Ревизираното лице В. А. Щ. в качеството си на упълномощено лице не е подавала такива, като този извод следва от доказателствата по делото (разпит на свидетеля П. П. – счетоводител, потвърждаващ че основно документите са изпращани на електронната поща на дружеството), вкл. писмо с вх. № 4888/15.07.2024 г. от „Информационно обслужване“ АД, видно от което на юридическото лице "СТИЛ ВЕС 2020" ЕООД няма издадено КУКЕП, такова е издадено на физическото лице С. Я. Я. на 05.03.2020 г. със срок на валидност 365 дни и подновено на 24.02.2021 г. с валидност до 24.02.2022 г. Следователно субект на укриването се явява управителя, тъй като тя е подавала всички документи и декларации, вкл. по ЗДДС, ЗКПО и др. в НАП с КЕП и това му действие е причина за формиране на недействителен по-нисък резултат за внасяне на данъчни задължение от търговското дружество. Необосновано тези действия се разглеждат от решаващия съд като укриване на факти по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК, без да е съобразено, че те не са извършени от упълномощеното лице, а от управител на "СТИЛ ВЕС 2020" ЕООД.

Неправилно АС-Хасково приема, че ревизираното лице е организирало и ръководило цялата търговска и счетоводна дейност на дружеството. Такъв извод не може да се обоснове от издаденото генерално пълномощно, което само създава права, но не доказва реално извършени действия от пълномощника. Такъв извод не следва и от Постановлението на прокурор за прекратяване на наказателното производство срещу С. Я., защото наказателното и административното производство са независими едно от друго, а мотивите на постановлението нямат обвързваща доказателствена сила.

След като не е установено по безспорен начин, че именно В. А. Щ. е подавала отчетните регистри, декларации и всички документи до НАП, следва че ревизираното лице не е извършило действия по укриване на факти и обстоятелства по смисъла на чл. 19, ал. 1 ДОПК.

Предпоставките, регламентирани в чл. 19, ал. 1 ДОПК, за ангажиране отговорността на третите лица за задължения на юридическо лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 ДОПК са предвидени кумулативно и в тежест на органите по приходите, издали РА, е да ги докажат. В случая несъответни на доказателствата по делото са фактическите констатации на първоинстанционния съд и направените от него правни изводи за доказаност на една от тези предпоставки, съответно, за материална законосъобразност на оспорения РА.

2. По чл. 19, ал. 2 ДОПК.

В хипотезата на чл. 19, ал. 2 от ДОПК основен длъжник е лицето по чл. 14, т. 1 и 2 от ДОПК. Възможен встъпващ съдлъжник е член на негов орган на управление, управител, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник. Основание за отговорността е недобросъвестното извършване на действия, водещи до намаляване на имуществото на задълженото лице, което е причина да останат непогасени задължения за данъци и/или за ЗОВ. Отговорността е за непогасените публични задължения и е до размера на извършените плащания, респ. до размера на намалението на имуществото (срвн. ал. 2 и ал. 4 на чл. 19 ДОПК).

Установените тегления от страна на В. А. Щ. от сметката на "СТИЛ ВЕС 2020" ЕООД не следва да се приемат като действия, намаляващи имуществото на дружеството, както заключава административният съд, доколкото приетата и неоспорена ССчЕ установява, че изтеглените суми от ревизираното лице са внесени напълно и изцяло в касата на търговското дружество и са налични по счетоводните данни. Видно от отговорът на въпрос № 3 от поставените задачи на вещото лице (лист 957, том ІІІ от делото) всички суми, които са изтеглени от банковата сметка са осчетоводени като постъпили в касата на "СТИЛ ВЕС 2020" ЕООД по дебита на сметка 501 Каса в лева и кредите на сметка 5031 Разплащателна сметка в лв. ДСК. Видно е от общия сбор в Таблица в констативната част на заключението, че оборотите на изтеглените и внесени суми по банкова сметка на "СТИЛ ВЕС 2020" ЕООД отговарят на оборотите, които са осчетоводени като внесени и теглени суми в касата на дружеството по счетоводни данни. Сумите са равни по отношение на проверяваните операции за периода от 01.03.2020 г. до 30.04.2021 г., за който период са налице счетоводни данни.

Представените в съдебно заседание пред касационната инстанция 99 бр. квитанции от приходни ордери за внасяне на суми, изтеглени от банковата сметка на дружеството потвърждават горните изводи.

|Неправилно АС-Хасково приема за доказана тезата на приходната администрация, че част от изтеглените парични средства от банковата сметка на дружеството са внесени по банковата сметка на ревизираното лице. Видно от констатациите по т. 5 от заключението по назначената ССчЕ в табличен вид е направена съпоставка между изтеглените суми от сметката на дружеството и внесените суми по сметка на В. А. Щ., от което е направен извод, че има само една дата, на която сумите са идентични. Това е сумата от 5 000 лева - изтеглена и внесена на 30.10.2020 г. В същото време от ревизираното лице са ангажирани доказателства за разполагаеми налични парични средства, които е могла да внася по личната си банкова сметка.

Водещият мотив, обаче настоящата инстанция да приеме, че не са доказани предпоставките на чл. 19, ал. 2 ДОПК е, че всички изтеглени суми от банковата сметка на дружеството са внесени в каса в дружеството и в този смисъл са използвани за дейността на дружеството. Горното сочи, че не е доказана уникалност на каузалната връзка между поведението на ревизираното лице и несъбираемостта на задълженията на дружеството.

С оглед на това, не може да бъде споделена и тезата на АС-Хасково, че е налице и изискуемата от разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ДОПК уникалност на каузалната връзка между поведението на задълженото лице и несъбирането на данъчните задължения на дружество, т. е. твърдяното поведение на данъчния субект да е единствената причина за обсъжданата несъбираемост на публичните вземания.

Съвкупният анализ на представените и приобщени по делото писмени и гласни доказателства сочат, че през целия период В. А. Щ., като пълномощни на търговското дружество, е изпълнявала добросъвестно задълженията си и в интерес на "СТИЛ ВЕС 2020" ЕООД. Динамиката в имущественото състояние на главния длъжник сочат на установени отчетни сделки между упълномощено лице и упълномощител.

Предвид гореизложеното, настоящият касационнен състав намира за неправилен извода на първоинстанционния съд, че от РЛ са извършени плащания в пари от имуществото на дружеството, представляващи скрито разпределение на печалба. В случая не е осъществен фактическият състав, който поражда отговорност на жалбоподателката по чл. 19, ал. 2 ДОПК за невнесени задължения на "СТИЛ ВЕС 2020" ЕООД.

Като е приел друго и е отхвърлили жалбата на В. А. Щ. като неоснователна, АС-Хасково е приложил неправилно материалния закон и е постановил едно неправилно съдебно решение. При условията на чл. 222, ал. 1 АПК същото следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата следва да бъде уважена като основателна, а процесния РА - изцяло отменен.

По разноските:

При този изход на спора основателна е претенцията на касатора за присъждане на направените по делото разноски.

Съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението.

Касационният жалбоподател е направил в производството пред настоящата инстанция искане за присъждане на разноски в размер на 4 095,45 евро за съдебното производство пред АС-Хасково и 4 013,22 евро за касационното производство, или общо в размер на 8 108,67 евро. Списъците за разноски по чл. 80 ГПК са съответно на л. 960, том ІІІ от адм. д. 190/2024 г. – за производството пред АС-Хасково и на л. 35 по настоящото дело – за касационното производство.

Пред АС-Хасково процесуалният представител на жалбоподателя е представил договор за правна помощ от 16.02.2024 г. на стойност 7 200 лв. с вписан начина на плащане - по банков път, но по делото са ангажирани доказателства за реално заплатени суми по този договор само в размер на 2000 лв. (л. 8, том. І от адм. д. 190/2024 г.). В касационното производство е представено пълномощно от 08.12.2025 г. и претендирано възнаграждение за един адвокат в размер на 3 681,30 евро, но по делото са ангажирани доказателства за реално заплатена сума в размер на 1022,58 евро (прави впечатление, че на л. 37-39 от настоящото делото доказателствата представляват копие на един и същ документ).

С оглед на това и предвид изхода на делото, искането на В. А. Щ. за присъждане на разноски следва да бъде уважено, но само до размера на реално заплатените разноски, които възлизат на 1 436,73 евро за първата съдебна инстанция и 1 354,50 за касационната инстанция, или общо деловодни разноски в общ размер на 2 791,23 евро (включващи внесените държани такси за две съдебни производства, съдебни разноски за вещо лице и реално заплатеното адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции).

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,