Определение № 5207 от 13.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4527/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Д. Ж. И. от гр. Първомай, чрез представител по пълномощие – адв. М. Манолов от Адвокатска колегия – Пловдив, против Определение № 3850/01.04.2026 год., постановено по административно дело № 755/2026 год. по описа на Административен съд – Пловдив. Заявено е твърдение, че оспорения съдебен акт противоречи на закона. В подкрепа на това твърдение е заявено, че искането за спиране на предварителното изпълнение на оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) е обосновано с два аргумента – предвижване на жалбоподателя до работното му място и превозване на малолетното му дете за периодични медицински прегледи в здравно заведение в гр. София. С оглед така посочените аргументи, от страна на оспорващия се твърди, че дори и първия от тях да не обосновава потенциални непоправими вреди, то втория аргумент категорично сочи наличието на значителна и трудно поправима вреда, свързана със здравословното състояние на малолетното дете. Допълнено е и с довода, че потенциалната опасност за живота на детето и увреда на здравето му, безспорно означава и вреда за жалбоподателя. Заявено е и несъгласие с мотивите на съда, че живота и здравето на детето, застрашени от липсата на бърз и инцидентен при необходимост транспорт от гр. Първомай до гр. София следва да бъдат неглижирани за сметка на обществения интерес, защитен чрез временното ограничаване на правото на жалбоподателя да управлява МПС. В съответствие с така заявените доводи и аргументи е формулирано искане за отмяна на оспореното определение и да се постанови спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед. Ответникът – младши автоконтрольор при РУ – Първомай при ОДМВР – Пловдив, в срока по чл. 232 от АПК не изразява становище по оспорването. Настоящият съдебен състав, след като се запозна със становището на страните, приложените по делото доказателства и съобрази закона, намира частната жалба за процесуално недопустима за разглеждане. Мотивите в подкрепа на този извод са следните: Производството пред Административен съд – Пловдив е образувано по повод жалба от Д. Ж. И. от гр. Първомай против ЗППАМ № GPAM-1573961/03.03.2026 год., постановена от младши автоконтрольор при РУ – Първомай при ОДМВР – Пловдив, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП против лицето е приложена ПАМ – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС (СУМПС) на водач, който управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В заповедта е вписано и отнемане на СУМПС [номер]. След образуване на производство, жалбоподателят чрез процесуалния си представител е депозирал до съда искане за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на ЗППАМ № GPAM-1573961/03.03.2026 год., постановена от младши автоконтрольор при РУ – Първомай при ОДМВР – Пловдив. Във връзка с така формулираното искане, с Определение № 3850/01.04.2026 год., постановено по административно дело № 755/2026 год., състав на Административен съд – Пловдив е отхвърлил искането за спиране на предварителното изпълнение на административния акт. При мотивиране на този правен резултат, съдът е приел, че в случая не се доказва нито реален риск за настъпване на вреда, нито значителният и непоправимият й характер, като възможен обективен резултат от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, т.е. не се доказват предпоставките по чл. 166, ал. 4 от АПК. Недоволен от така постановения съдебен акт, жалбоподателят И., чрез процесуалния си представител е подал частна жалба против Определение № 3850/01.04.2026 год. по административно дело № 755/2026 год. на Административен съд – Пловдив. В хода на администриране на частната жалба и след проведено на 15.04.2026 год. публично съдебно заседание по делото, първоинстанционният административен съд е постановил Решение № 4771/23.04.2026 год. по административно дело № 755/2026 год., с което е отхвърлил жалбата на Д. Ж. И. от гр. Първомай против ЗППАМ № GPAM-1573961/03.03.2026 год., постановена от младши автоконтрольор при РУ – Първомай при ОДМВР – Пловдив. На основание чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата, решението на административния съд не подлежи на обжалване. При тези фактически установявания, иницииралата настоящото производство частна жалба се явява недопустима за разглеждане. Този правен извод следва от обстоятелството, че искане за спиране на предварителното изпълнение по реда на чл. 166, ал. 4, във връзка с ал. 2 от АПК е процесуално недопустимо, ако делото по оспорване на административния акт е приключило с постановен и влязъл в сила съдебен акт. Следва да се има предвид, че предварителното изпълнение на административен акт има акцесорен (несамостоятелен) характер, тъй като е пряко обвързано с основния административен акт. Разпореждането за предварително изпълнение (в т.ч. и допуснатото по закон) не може да съществува самостоятелно – то обслужва ефикасността на основния акт, като позволява той да породи правни последици преди окончателното му влизане в сила. Произнасянето по чл. 166, ал. 2 от АПК (към който препраща ал. 4) представлява вид обезпечение на подадената жалба. То не е самостоятелно производство и може да съществува само докато е налице висящ съдебен процес по съществото на спора. Разпоредбата на чл. 166, ал. 2 от АПК указва, че при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение. С оглед така цитираната правна регламентация и доколкото делото е приключило с влязъл в сила акт, производството вече не е висящо и съдът не притежава процесуална възможност да се произнася по такова искане. При така изложените мотиви, частната жалба се явява процесуално недопустими и като такава следва да се остави без разглеждане, а образуваното съдебно производство следва да се прекрати. Мотивиран от горното и на основание чл. 236, във вр. с чл. 215, т. 4 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,