Определение от 17.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7524/2026 г.

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на инж. Т. Й. Т. от гр. София, против Постановление № 95/29.07.2026 г. на Министерски съвет на Република България, за изменение на Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета с Постановление № 370 на МС на РБ от 2019 г. (обн. ДВ бр. 101 от 2019, изм. и доп. бр.16 от 2020, бр. 49, 51 и 104 от 2022 г., бр. 28 и 85 от 2025 г. и бр. 49 от 2026 г.). Жалбоподателят твърди, че оспорва подзаконовия нормативен акт в качеството си на лице, ползващо моторно превозно средство с българска регистрация. Релевира доводи, че предприетото увеличение в размера на годишната винетна такса е извършено без оценка на въздействието, в нарушение на чл. 26, ал.1 от ЗНА, както и че такова повишение от 30% не е обосновано предвид ръста на доходите и инфлацията. В жалбата е направено искане за спиране действието на оспорения подзаконов нормативен акт, на основание чл. 190, ал.1 АПК до произнасянето на съда относно неговата законосъобразност. Ответникът – Министерски съвет на Република България оспорва подадената жалба. По искането с правно основание чл. 190, ал.1 АПК счита, че е неоснователно, по съображения за липса на обстоятелства по чл. 166, ал.2 АПК. Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид данните по делото, приема следното: Видно от приложения към жалбата препис от свидетелство за регистрация на МПС – част II и разписка за заплатена електронна винетка, жалбоподателят разполага с регистрирано пътно превозно средство – лек автомобил Форд Фокус с рег. № [рег. номер], за което е заплатена годишна винетна такса, от което следва, че изменението на размера на годишните винетни такси, засяга пряко и непосредствено правото на жалбоподателя да ползва републиканските пътища. С оглед на изложеното, жалбата е процесуално допустима като подадена от лице, чийто права и законни интереси са пряко и непосредствено засегнати от оспорения подзаконов нормативен акт, чрез въвеждането на задължение за заплащане на винетна такса в по-висок размер и невъзможността да ползва републиканските пътища на територията на страната, без заплащането на такава такса за превозното средство. С оглед допустимостта на оспорването, съдът дължи произнасяне и по искането с правно основание чл. 190, ал.1 АПК за спиране действието на Постановление № 95/29.07.2026 г. на Министерски съвет на Република България, за изменение на Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета с Постановление № 370 на МС на РБ от 2019 г. (обн. ДВ бр. 101 от 2019, изм. и доп. бр.16 от 2020, бр. 49, 51 и 104 от 2022 г., бр. 28 и 85 от 2025 г. и бр. 49 от 2026 г.). Искането за спиране на изпълнението на ПМС е процесуално допустимо като направено от надлежна страна и по отношение на подзаконов нормативен акт, който е предмет на оспорване. Разгледано по същество искането е неоснователно, поради следното: Съгласно чл. 190, ал. 1 АПК оспорването не спира действието на подзаконовия нормативен акт, освен ако съдът постанови друго. Съгласно препращащата разпоредба на чл.196 от АПК правомощието на съда да спре изпълнението на подзаконовия нормативен акт, се упражнява при условията на чл.166, ал.4 във връзка с ал. 2 АПК. Цитираните норми предвиждат, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия при всяко положение на делото до влизането в сила на решението, ако то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда. Характерът и размерът на евентуалните вреди от действието на акта подлежат на доказване от оспорващия. В конкретния случай в жалбата липсват каквито и да било твърдения за евентуални вреди, които действието на оспореното ПМС за изменение на Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, би причинило на жалбоподателя. Изложени са общи твърдения за необратимостта на таксите, заплатени в следствие на незаконосъобразно променената Тарифа и годишната инфлация, но изложеното не може да обоснове извод за наличие на основанията по чл. 166, ал.2 АПК, при които съдът може да постанови спиране на изпълнението. Искането не е подкрепено с каквито и да било конкретни твърдения и доказателства, по какъв начин увеличеният размер на винетната такса засяга правната сфера на жалбопадателя и за вероятността от настъпването на значителни или трудно поправими вреди. При тези фактически данни, следва да се приеме, че не са изпълнени условията на чл. 166, ал.2 АПК във връзка с чл. 196 от АПК, при които действието на оспореното Постановление № 95/29.07.2026 г. на Министерски съвет на Република България, за изменение на Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета с Постановление № 370 на МС на РБ от 2019 г., може да бъде спряно. С оглед изложеното искането за спиране следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд, Осмо отделение,