Определение № 50001 от 15.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 964/2022 г.

Производството е по чл.248, ал.2 от ГПК. Образувано е по молба на „Енерго – Про Продажби“ АД, [населено място], за изменение на постановеното по делото определение №50020 от 14.03.2023г. в частта за разноските. Молителят претендира да му бъдат присъдени направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в производството по частната жалба срещу определение №97 от 07.02.2022г. по в. т. д. №557/2021г. на Варненски апелативен съд. Ответникът „УП България 14“ ЕООД и третото лице помагач „НЕК“ ЕАД не изразяват становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като обсъди доводите на страните, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК и е допустима. С постановеното по делото определение №50020 от 14.03.2023г. е отменено определение №97 от 07.02.2022г. по в. т. д. №557/2021г. на Варненски апелативен съд в частта, с която е оставено без уважение искането на „Енерго – Про Продажби“ АД, [населено място], за изменение на постановеното по делото решение от 12.11.2021г. в частта за дължимите разноски, за разликата над 6066 лв. до 8775,11 лв. и вместо това е изменено на основание чл.248 от ГПК решение №145/12.11.2021г. по в.т.д.№557/2021г. на Варненски апелативен съд, в частта за дължимите разноски пред въззивната инстанция, като е осъдено на основание чл.78, ал. 3 от ГПК, „УП България 14“ ЕООД, да заплати на „Енерго – Про Продажби“ АД [населено място], допълнително сумата от 2709,11 лв., дължими разноски за производството пред въззивната инстанция. Съставът на ВКС намира, че искането за изменение на постановеното по делото определение в частта за разноските е неоснователно. Последователна е практиката на ВКС, която настоящият състав напълно споделя, че в производството по чл.248 от ГПК разноски не се дължат. Неприложимостта на разпоредбата на чл.81 от ГПК в това производство се обосновава с аргумента, че определението, което се постановява по този ред, няма самостоятелен характер и не представлява акт по смисъла на чл.81 от ГПК, тъй като с него не се решава материалноправен или процесуалноправен въпрос по гражданско дело или свързано с него частно производство. Производството по чл.248 ал.1 от ГПК не е ново съдебно производство, с различен предмет от исковото производство, а има акцесорен характер – негов предмет са вече заявени и осъществени разноски, които са били или е следвало да бъдат предмет на присъждане по вече приключилото в съответната инстанция дело. Определението по чл. 248 от ГПК не слага край на съдебното производство, а с него само се изменя или допълва вече постановен съдебен акт в частта за разноските. Поради това изходът от производството по чл.248 от ГПК не обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор. Разноски не се дължат както в производството по чл. 248 от ГПК, така и в това по обжалване на постановен в такова производство акт, каквото е настоящото производство по чл.274 ал.2 от ГПК. В този смисъл са определение № 216 от 17.07.2017г. по гр. д. №3648/2016г. на ВКС III г. о., определение № 683 от 21.12.2015г. по ч. гр.д.№5089/2015 г. на III г. о., определение № 29 от 13.01.2017г. по ч. т. д. № 1797/2016г. на II т. о., определение № 256 от 01.08.2017г. по гр. д. №1355/2017г. на IV г. о., определение № 205 от 19.12.2018г. по ч. гр. д. №4518/2018г. на I г. о., определение № 615 от 09.10.2019г. по ч. т. д. №2377/2017г. на II т. о., определение № 58 от 04.03.2020 г. по т. д. № 112/2020 г. на I т. о., определение № 200 от 19.08.2022г. по ч. гр. д. № 869/2022г. на I г. о. и др. С оглед на изложеното настоящият състав на ВКС, Търговска колегия, намира молбата по чл.248 от ГПК за неоснователна. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,