Решение № 3679 от 18.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5510/2012 г.

Решение № 3679 от 18.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5510/2012 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационни жалби на председателя на Общинския съвет - Перник и на кмета на Община Перник против решение № 24 от 15.03.2012 г., по адм. дело № 483/2011 г. на Административен съд - Перник. С касационната жалба подадена от кмета на Община -Перник се обжалва съдебното решение в прекратителната му част, с която съдът е оставил без разглеждане жалбата в частта относно разпоредбите на чл. 22, т. 5 във връзка с чл. 27 и чл. 28 от Правилника за организацията и дейността на Общинския съвет-Перник, приети с решение № 28 по протокол № 4 от 14.12.2011 г. Счита, че неправилно съдът е приел, че в тази част не е налице правен интерес от обжалването. Поддържа доводи, че тази разпоредба не е обсъдена от съда в съответствие с разпоредбите чл. 36 и чл. 33 от ЗМСМА. С касационната жалба подадена от Председателя на ОбС - Перник се поддържат доводи за недопустимост на решението, за постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост. Подробни доводи са изложени по същество на спора. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност и на двете касационната жалба по подробни съображения изложени в пледоарията му пред съда. Върховния административен съд - III отделение, приема че подадените в срок касационни жалба са неоснователни. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 185 и сл. АПК, образувано по оспорване на кмета на общината е отменил чл. 12, ал. 1, т. 6, чл. 14, ал. 1, т. 6, чл. 37, ал. 2, чл. 45, ал. 3, чл. 46, ал. 3 както и чл. 101, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Общинския съвет - Перник. Съдът е приел, че разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 6 от Правилника, с която е предвидена възможност за контрол на председателя, върху изразходваните средства, предвидени за издръжка на ОбС противоречи на ЗМСМА. Правомощията на председателя на ОбС са посочени от разпоредбата на чл. 25 от ЗМСМА и законодателят не е предвидил възможност за разширяването им. Контролът върху бюджета на общината от който се издържа и ОбС се извършва от самия ОбС. По отношение на разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 6 от Правилника, предвиждаща същите правомощия на зам. председателя на ОбС по отношение на разходите предвидени за комисиите, съдът е счел, че е налице противоречие с разпоредбата на чл. 25, ал. 3 от ЗМСМА. С разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от Правилника отново са предвидени правомощия на на Председателя на ОбС да утвърждава разходите на отделните комисии. В тази връзка е предвидено, че след като ОбС няма самостоятелен щат и неговата дейност се подпомага и осигурява от общинската администрация, кметът на общината има задължения да осигурява изпълнението на общинския бюджет и да осигурява организационно- техническото обслужване на ОбС и създадените правомощия с посочените разпоредби противоречат както на ЗМСМА, така и на отделни разпоредби на ЗОБ. С приемането на разпоредбите на чл. 45, ал. 3 и чл. 46, ал. 3 съдът се е мотивирал, че председателя на общинския съвет няма право да сключва договори с гражданско правен характер за осъществяване на дейността на съвета, като да ангажира експертни оценки, тъй като ОбС няма различна право субектност от тази на общината. По отношение на предвидената възможност на ОбС да определя финансовите средства на временните комисии съдът се е мотивирал с противоречие с чл. 21, ал. 1, т. 6, чл. 29а от ЗМСМА. Като цяло е изложил подробни мотиви и е отменил спорните текстове, а в частта относно чл. 22, т. 5 във връзка с чл. 27 и 28 от Правилника е прекратил производството. Решението е правилно като е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразни са изводите на съда, че отменените разпоредби от Правилника са в грубо противоречие на посочените правни норми на редица закони, които императивно не допускат въвеждане на изключения за разширяване на правомощия определени със закон. По отношение жалбата на кмета съгласно чл. 26, ал. 2 вр. с чл. 22, т. 5, вр. с чл. 27, и 28 от Правилника, правилно и законосъобразно, съдът е оставил жалбата без разглеждане, тъй като не е обоснован правния интерес на кмета от обжалване, тъй като не се засяга неговата правна сфера на действие и е недопустимо да се подава жалба в защита на чужди права и законови интереси, съгласно чл. 26, ал. 2 от ГПК приложим субсидиарно, поради което са неоснователни възраженията в жалбата за засягане на значими обществени интереси, поради което съдът е следвало да разгледа и жалбата при недоказан личен интерес. Неоснователна е и жалбата на Общински съвет- Перник. Неоснователни са възраженията, че кмета на общината не бил доказал своя правен интерес от обжалване и че Правилника бил акт, с който се уреждали единствено вътрешно-служебни отношения и не подлежал на съдебен контрол. Оспорвания Правилник представлява подзаконов нормативен акт, който съгласно чл. 185 от АПК подлежи на оспорване пред съд. Същият има широк и неопределен кръг адресати и не може да се счете, че е вътрешно-служебен акт, както твърди касатора. Съдът подробно е обосновал защо приема активната легитимация на кмета да го оспорва и тези мотиви се споделят от настоящата съдебна инстанция. Правилника е издаден въз основа на чл. 21, ал. 3 от ЗМСМА и съдържа административни норми, които имат многократно действие и може да се оспорва без ограничение във времето. Оспорването е допустимо, тъй като съгласно правомощията на кмета на общината, регламентирани по чл. 45, ал. 5 и ал. 11 от ЗМСМА, същият притежава процесуална възможност да оспори акт на съответния общински съвет, ако прецени, че същия е незаконосъобразен. За всеки от оспорените текстове съдът е обосновал и правния интерес на кмета да го оспорва по изложените в решението съображения, които са правилни и законосъобразни и следва да бъдат възприети. По отношение оспорената разпоредба на чл. 12, ал. 1, т. 6 разпоредител с бюджетни средства е кмета на общината и общинския съвет не разполага със средства, чието разходване да определя сам, поради което не би могъл да упражнява контрол върху тези средства, още по-малко еднолично председателят на съвета, поради което атакуваната разпоредба е приета в нарушение на чл. 17, чл. 21, ал. 1 и чл. 29 а от ЗМСМА и противоречи на чл. 52 от ЗМСМА. По отношение разпоредбата на чл. 14, ал. 1, т. 6 от Правилника съответните комисии не разполагат със собствени финансови средства, които да контролират. Изхождайки от правомощията на председателя на общински съвет следва, че не е налице такова правомощие и на зам. председателите. Налице е противоречие с чл. 25 от ЗМСМА и оспорвания текст е незаконосъобразен както правилно е констатирала и първата съдебна инстанция. По отношение разпоредбата на чл. 37, ал. 2 от Правилника след като общинския съвет няма самостоятелен щат и неговата дейност се подпомага от общинската администрация така създадените единадесет постоянни комисии не формират разходи, а кметът на общината е органът, който има задължението да изпълнява решенията на общинския съвет да организира изпълнението на общинския бюджет и да осигурява организационно техническото обслужване на общинския съвет, съгласно чл. 44, ал. 1, т. 5, 7, 16 от ЗМСМА, поради което разпоредбата на чл. 37 от Правилника е незаконосъобразна. По отношение разпоредбата на чл. 45, ал. 3 от Правилника, с нея общинския съвет е излязъл извън правомощията си и противоречи на чл. 21, ал. 1, т. 6 и чл. 29 а от ЗМСМА, както и на чл. 52 от ЗМСМА. Това е така тъй като в ЗМСМА не е предвидена възможност ОбС да определя финансовите средства за на временните комисии, тъй самия ОбС не разполага със самостоятелен бюджет чийто разход да контролира. Обосновано и мотивирано съдът е приел, че разпоредбата на чл. 46, ал. 3 от Правилника също е незаконосъобразна, защото общинския съвет няма правосубектност, различна от тази на общината. Председателят на общинския съвет, съгласно чл. 25, т. 6 от ЗМСМА представлява съвета. Атакуваният текст противоречи на чл. 17, 25, т. 6 и чл. 29 а от ЗМСМА. Поради горните съображения постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно и изложените в жалбата доводи са незаконосъобразни и не са налице касационни основания Водим от горното Върховния административен съд - III отделение,