Определение № 177 от 28.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 606/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по постъпила касационна жалба от П. И. П. и Ю. С. П. чрез адвокат Б. Д. срещу въззивно решение № 92 /28.03. 2012 г. по в. т. д. № 12 /2012 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 222/06.10.2011 г. по т. д. № 195/2010 г. на Окръжен съд, [населено място], с което е признато за установено съществуването на вземане на [фирма], [населено място] по отношение на [фирма], [населено място], П. И. П. и Ю. С. П. за сумата 20707,16 лв. със законната лихва, считано от 27.10.2009 г. до окончателнто и изплащане в условията на солидарност, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 6491/2009 г. по описа на Русенски окръжен съд. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е порочно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Касаторът е обосновал допустимостта на касационното обжалване по приложно поле с твърдението, че с атакуваното решение съдът се е произнесъл по съществени правни въпроси: „дали записът на заповед, платим на предявяване, удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, ако не е предявен за плащане на авалистите; за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед, платим на предявяване, и за начина и за редовността на връчване на нотариалната покана”. Поддържа се, че въззивното решение противоречи на съдебната практика, но не е посочена практика нито на ВКС нито на съдилищата по всеки един от тези правни въпроси. Ответникът по касационната жалба в писмено възражение поддържа недопускане на касационно обжалване, поради отсъствие на конкретно и мотивирано посочване на основанията по допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима /с оглед изискванията за редовност/ - подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК. По поставените от жалбоподателя правни въпроси касаторът не е доказал нито едно от основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 - 3 ГПК. По посочения първи правен въпрос не е налице противоречиво разрешаване, предвид т. 3 на Тълкувателно решение № 1/2005 г., нито на постановени по реда на чл. 290 ГПК и служебно известни на настоящия състав съдебни актове на ВКС - решение №1/01.03.2010 г. по т. д. №520/2009 г., а по отношение на въпроса, свързан с начина и редовността на връчване на нотариалната покана жалбоподателят не е въвел подобни твърдения пред въззивния съд, нито е конкретизирал по отношение на коя от поканите е налице тази твърдяна нередовност на връчване. Правните изводи на решаващия състав за основателност на иска в посочения му размер не са резултат само от разрешаването на посочения въпрос, а произтичат от извършената цялостна и конкретна преценка на събрания по спора доказателствен материал. Поради това и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, първо отделение