Определение № 2234 от 11.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 386/2024 г.

Производството е по реда на чл. 282, ал. 5 ГПК. На 16.06.2025 г. ответникът по делото „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДУРЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД е поискал освобождаване на внесеното от него с платежно нареждане от 05.01.2024 г. обезпечение в размер от 60 000 лв., послужило за спиране на изпълнението на Решение № 337/03.12.2023 г. по в.т.д. № 512/ 2023 г. на АС-Варна в частта за потвърждаване на Решение № 131/04.08.2023 г. по гр.д. № 128/2023 г. на ОС-Разград, с което молителят е осъден да заплати на М. Г. К. на основание чл. 432,т ал. 1 КЗ сумата от 60 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 08.07.2022 г. до погасяването. В предоставения срок ищецът М. Г. К. не е взела становище по искането. Съгласно разпоредбата на чл. 282, ал. 5 ГПК, когато е обезпечено изпълнението на присъдено вземане, обезпечението се освобождава, след като искът бъде отхвърлен или производството бъде прекратено. Макар да не е изрично посочено, от целите на института на обезпечението следва, че то подлежи на освобождаване и ако осъдителното въззивно решение е влязло в сила, а присъденото вземане е изпълнено. Във всички случаи искането за освобождаване трябва да е направено в срока по чл. 82 ГПК. В настоящия случай въззивното решение, чието изпълнение е спряно, не е допуснато до касационно обжалване с определение от 27.05.2025 г., следователно е влязло в сила. От представените от молителя доказателства – съобщение за налагане на запор, платежно нареждане и удостоверение от съдебен изпълнител, се установява, че присъдените вземания са погасени. Молбата за освобождаване на внесеното обезпечение е подадена в едногодишен срок от влизане на решението в сила. Ето защо искането за освобождаване на обезпечението следва да се уважи. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Първо отделение,