Определение № 457 от 01.10.2024 г. на ВКС по н. д. № 861/2024 г.

Производството е по реда на чл. 44, ал. 1 от НПК. Настоящото дело е образувано по повод определение на състав от окръжен съд – Добрич за прекратяване на съдебното производство по ЧНД № 307/2024 г. по описа на същия съд и за повдигане спор за подсъдност пред Върховния касационен съд. Мотивите на състава са в насока, че засегнатото лице не живее на адреса в [населено място], [улица] от много години, както и на друг адрес на територията на [населено място]. От обясненията на Кмета на [населено място], общ. К., обл. Ш. се установява, че на адреса на [улица] няма никой, на когото да бъдат предадени книжата, като Д. С. Х. заедно с родителите си живее постоянно в Р Германия, като същите си идват от време на време, престояват няколко дни и си отиват. От справката на РУ – Каолиново към ОД на МВР – Шумен се установява, че Д. С. Х. живее на адрес [населено място], общ. К., обл. Ш., [улица]. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени данните по делото намери следното: Производството по ЧНД № 416/2024 г. по описа на Окръжен съд – Шумен е образувано по реда на Закона за признаване, изпълнение и изпращане на съдебни решения за пробация с оглед упражняване на надзор върху пробационните мерки и алтернативните санкции /ЗПИИСРРПОУНПМАС/ по постъпило искане от компетентните власти от Република Румъния по чл. 2, ал. 1 от същия закон спрямо българския гражданин Д. Х. за признаване и изпълнение на присъда № 342, постановена на 23.02.2024 г. от Районния съд Арад по дело № 5748/55/2023. В закрито съдебно заседание, проведено на 06.08.2024 г., Окръжният съд – Шумен след изискана справка от Национална база данни „Население“ към МРРБ за постоянния и настоящ адрес на засегнатото лице Д. С. Х., установил, че то е с постоянен адрес в [населено място], общ. К., обл. Ш., [улица], но с настоящ такъв в [населено място], обл. Д., [улица], поради което приел, че Окръжен съд - Добрич е компетентен да разгледа и реши делото. На това основание с разпореждане от същата дата прекратил производството по делото пред Окръжен съд – Шумен и изпратил същото на Окръжен съд - Добрич, т. к. населеното място, в което е местоживеенето на засегнатото лице, е териториално разположено в област Добрич. По образуваното в Окръжен съд – Добрич ЧНД № 307/2024 г. призовката до Д. Х. се върнала в цялост с отбелязване, че той е живял на квартира на посочения в справката адрес в [населено място], [улица] преди около петнадесет години, като от десет години имотът е с нов собственик, а местонахождението на Х. е неизвестно. При проведеното щателно издирване на Д. Х., Окръжен съд – Добрич установил, че Д. Х. не изтърпява наказание лишаване от свобода и не се задържа на друго основание в затворите на страната, че е напуснал пределите на Република България на 10.01.2024 г. през ГКПП Дунав мост и оттогава няма данни за завръщането му в страната. Добричкият окръжен съд изискал справка от РУ на МВР – Ш., която установява, че Д. С. Х. не живее на адреса в [населено място], [улица] от много години, както и на друг адрес на територията на [населено място], а живее на адрес [населено място], общ. К., обл. Ш., [улица]. От отговора на Кмета на [населено място], общ. К., обл. Ш. е видно, че на адреса на [улица] няма никой, на когото да бъдат връчени книжата, като Д. С. Х. заедно с родителите си живее постоянно в Р Германия, като същите си идват от време на време, престояват няколко дни и си отиват. Затова с определение от 26.09.2024 г. по ЧНД № 307/2024 г. съдебният състав от Окръжен съд – Добрич приел, че делото не му е подсъдно, прекратил производството пред себе си и повдигнал спор за подсъдност. Върховният касационен съд намира, че съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗПИИСРРПОУНПМАС компетентни да признаят решенията по чл. 2, ал. 1 от същия закон са окръжните съдилища по местоживеене на лицето. Местоживеенето, съгласно чл. 89, ал. 1 ЗГР е мястото, където лицето живее или получава кореспонденцията си. Видно е от данните по делото – л. 49 и л. 54 от ЧНД 307/2024 г. Окръжен съд – Добрич, че Д. Х. не живее на адреса в [населено място], [улица] от много години, както и на друг адрес на територията на [населено място], а заедно с родителите си живее постоянно в Р Германия, като същите си идват от време на време на адреса в [населено място], престояват няколко дни и си отиват. Затова по настоящото дело, адрес по местоживеене се явява адресът на засегнатото лице в [населено място]. В случая, адресът на Д. Х. в Р България, посочен и от румънските власти в удостоверението по делото /л. 8 и сл. от ЧНД № 416/2024 г. ОС – Шумен/ е в [населено място]. Затова, при така очертаната препирня между двата спорещи съда – Добрич и Шумен, делото следва да се изпрати на Окръжен съд – Шумен. Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, съдът