Определение № 370 от 04.08.2026 г. на ВКС по н. д. № 653/2026 г.

Производството е по реда на чл. 43, т. 3 НПК. Постъпило е Определение с рег.№562 от 16.06.2026г., постановено от съдия при Районен съд - Сливен, с което е прекратено производството по НЧХД№1421/2025г. и делото е изпратено на Върховен касационен съд за определяне на друг, равен по степен съд, с оглед разглеждането му по същество. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид релевантните по това производство данни, намери следното: Съгласно приложените материали е видно, че всички действащи съдии при Районен съд – Сливен са се отвели на основание чл.29, ал.2 НПК. Мотивировката за това е, че подсъдимата по делото е съдия в ОС-Бургас, който попада в района на апелативен съдебен район – Бургас, обхващащ още ОС-Ямбол и ОС-Сливен. Настоящият състав на ВКС констатира, че от формална гледна точка, процесуалните действия на въпросния съд намират опора в разпоредбата на чл.43, т.3 НПК - съдът, на който делото е подсъдно по общите правила, не може да образува състав. Това от своя страна обуславя необходимост от промяна на подсъдността, чрез възлагане на производството за разглеждане на друг, еднакъв по степен съд, който да не попада в апелативен съдебен район - Бургас, какъвто е РС-Варна. Водим от изложените съображения и в съответствие с нормата на чл.43, т.3 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение