Определение № 8976 от 19.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7148/2024 г.

от 23.05.2024г., подписано от Кмета на Район „Подуяне“, оставено е без разглеждане и искането му за спиране на изпълнението на цитираното писмо, а съдебното производство е било прекратено. С частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт на състава на АССГ, респ. се настоява за отмяната му и връщане на делото продължаване на съдопроизводствените действия по него, респ. да се постанови и спиране на изпълнението, обективирано в разпореждането за освобождаване. В срока по чл.232 АПК е постъпил писмен отговор от Кмета на Район „Подуяне“, Столична Община, с който заявява, че не счита подписаното от него писмо за годен за обжалване административен акт, като разяснява, че същото представлява само уведомяване на адресата за решение на Комисия към районната администрация, респ. съдържа и доброволна покана към лицето да освободи общинско жилище, на което е наемател. Върховният административен съд, Четвърто отделение, намира така депозираната частна касационна жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни срещу съдебен акт от категорията по чл. 229 ал.1, т. 1 от АПК и в срока по чл. 230 АПК, но разгледана по същество за неоснователна. За да обоснове изводите си, с които е оставил без разглеждане жалбата и направеното с нея искане за спиране изпълнението на атакуваното писмо, първостепенният съд е приел, че липсва годен за обжалване индивидуален административен акт. Този извод на административния съдия следва да се сподели. Видно е от представената като пълна административна преписка, че с въпросното писмо, подписано от Кмета на Район „Подуяне“, до знанието на домакинството на Г. М. е сведено Решение на Комисията по чл.10 ал.1 от общинската Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община(или само Наредбата), постановено във връзка с негова молба вх. №РПД24-ГР94-523 от 22.03.2024г., с която същият е поискал издаване на актуална настанителна заповед. От представената преписка се установява също така, че М. и четиричленното му семейство са били настанени в общинско жилище, находящо се в [жк], [адрес], по силата на Заповед №77-02-83 от 25.10.2000г. на Кмета на Район „Подуяне“. При тази фактическа обстановка на проведеното заседание на 18.04.2024г., по заявлението на М., Комисията по чл.10 от общинската Наредба приела решение, с което предложила на Кмета на Района да бъде отказано издаването на нова настанителна заповед, тъй като домакинството на М. не отговаряло на условието на чл.5 ал.2, т.7 от Наредбата. Предложила освен това и да се започне производство по реда на чл.46 от Закона за общинската собственост (ЗОС) за прекратяване на съществуващото от 2000г. наемно правоотношение за посочения общински апартамент. По този начин с атакуваното писмо на М. било сведено до знанието решението на Комисия по чл.10 от Наредбата, а в края на същото било посочено, че му се предоставя и едномесечен срок за освобождаване на жилището, като било отбелязано, че в противен случай ще започне производство по чл.46 от ЗОС – за прекратяване на наемното правоотношение, поради отпадане на условията за настаняване в общинския имот. Настоящият състав на касационната инстанция намира, че в случая правилно първостепенният съд е оценил значението на писмото в частта, имаща характер на покана, като е приел, че това е акт, с който само се слага началото на производство по прекратяване на възникналото още през 2000г. наемно правоотношение с М., което обстоятелство е посочено в него изрично. Законът за общинската собственост предвижда оспорване по съдебен ред на крайния акт на производството – заповедта за прекратяване на наемното правоотношение по чл.46 ал.2, като съобразно ал.5 единствено тя се ползва с предварително изпълнение, допуснато от самия закон. При това положение следва да се обобщи, че атакуваното писмо, в посочената негова част, няма характера на волеизявление, попадащо в обхвата на чл.21 ал.1 – ал.4 АПК, поради което то не подлежи на изпълнение, вкл. и предварително такова. Що се отнася до изразеното несъгласие на оспорващия с решението на Комисията по чл.10 от Наредбата, респ. искането за преразглеждане на този акт или отмяна констатациите на колективния орган, то съобразно уредбата на вторично ниво на правно регулиране – чл.10 ал.4 от общинската Наредба, решенията на тази Комисия подлежат на обжалване в четиринадесетдневен срок пред Кмета на Района, който се произнася в четиринадесетдневен срок с мотивирано решение. Т.е. предвиден е ред за задължително административно обжалване на актовете на колективния орган – пред Кмета на Района(в този смисъл напр. Определение №3044 от 22.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1987/2023 г., IV о.). Доколкото решенията на посочената Комисия не се ползват с допуснато по силата на закона предварително изпълнение, респ. органът не е допуснал и такова по чл.60 ал.1 АПК, то подадената жалба от заинтересованата страна – адресат на акта, спира тяхното изпълнение, поради което и като безпредметно, искането правилно(като краен резултат) е било оставено без разглеждане. Или следва да се приеме, че в тази и част жалбата основателно не е била разгледана от административния съдия, но същият е пропуснал да я изпрати по подведомственост на компетентния да я разгледа орган – Кмета на Район „Подуяне“, който пропуск следва да се отстрани с настоящото определение.