Определение № 202 от 24.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2504/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал.1,т.2 ГПК във връзка с чл. 407 ГПК. Образувано е по частната жалба, подадена от Л. Б. Г., действащ като [фирма] чрез пълномощника адв. С. Б. и от [фирма] със седалище [населено място], действащо чрез адв. М. Т. против разпореждане № 43 от 07.01.2013 г. за издаване на изпълнителен лист по в.гр.д. № 509/2012 г. по описа на Апелативен съд- В., в частта за разноските. Излагат се доводи за неправилност на разпореждането в обжалваната му част, като се твърди, че същото е издадено в нарушение на чл. 404, т.1,предл. 2 ГПК, тъй като няма влязло в сила и подлежащо на принудително изпълнение въззивно решение за присъждане на разноски в полза на ищеца. В писмен отговор на частната жалба, подаден от [фирма] със седалище [населено място], е изразено становище, че частната жалба е основателна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 228 от 18.12.2012 г. по в.гр.д. № 509/2012 г. на Варненския апелативен съд е потвърдено решение № 1558 от 31.07.2012 г. по гр.д. № 2565/2010 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която Л. Б. Г., действащ като [фирма] и [фирма] са осъдени да предадат на [фирма] с адрес на управление [населено място], владението, упражнявано общо от тях върху недвижим имот, находящ се в [населено място], както и в частта му за присъдените в полза на [фирма] разноски Със същото въззивно решение е отменено първоинстанционното решение в частта му, с която е бил отхвърлен предявения от [фирма] иск против Л. Б. Г., действащ като [фирма] за заплащане на сумата 23 440 лв., представляваща обезщетение за ползата, от която ищецът е бил лишен и е постановено друго, с което Л. Б. Г., действащ като [фирма] е осъден да заплати на [фирма] посочената сума, както и разноски за въззивното производство в размер на 2 878.60 лв. Това въззивно решение не е влязло в сила, тъй като срещу него е подадена касационна жалба вх. № 757 от 11.02.2013 г. от [фирма] и от [фирма]. С оглед на така установените обстоятелства незаконосъобразно въззивният съд е издал изпълнителен лист в полза на [фирма] за присъдените разноски по делото в размер 5 336.33 лв. за първата инстанция и 2 878.60 лв. за въззивната. По аргумент от чл. 404, т.1 ГПК невлезлите в сила определения, какъвто характер има съдебното решение в частта за разноските, не подлежат на принудително изпълнение. Подадената срещу въззивното решение в неговата цялост касационна жалба от [фирма] и от [фирма] препятства влизането му в сила в частта относно разноските. Поради това разпореждането за издаване на изпълнителен лист в частта му за разноските следва да бъде отменено. Водим от гореизложеното съдът