Определение № 763 от 23.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 382/2026 г.

Производството е по реда на чл. 166, ал. 3 във връзка с чл. 196 АПК. Образувано е по частна жалба от "МЕДИКО - ТЕХНИЧЕСКА ЛАБОРАТОРИЯ НОВЕЛАМЕД" ЕООД, гр. София, чрез адвокат Е. Андонова против определение от 10.12.2025 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, постановено по адм. дело № 11692/2025 г. в частта, в която е оставено без уважение искането на дружеството за спиране действието на чл. 44, ал. 1, т. 4, ал. 5, т. 3, б „д“ и чл. 44а от Наредба № 10 от 2009 г. за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от Националната здравноосигурителна каса на лекарствени продукти, медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели и на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, договаряне на отстъпки и възстановяване на превишените средства при прилагане на механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, издадена от министъра на здравеопазването ("Наредба № 10/2009"). Частният жалбоподател поддържа, че са налице основанията по чл. 166, ал. 2 във връзка с чл. 196 АПК за спиране действието на оспорените разпоредби от подзаконовия нормативен акт. В подкрепа на твърденията си излага съображения, че оспорените разпоредби са вътрешно противоречиви, неясни и въвеждат фактически неизпълними условия към кандидатите за сключване на договор по чл. 45, ал. 16 ЗЗО и действието им е разпростряно по отношение на вече сключени договор, като основание за тяхното прекратяване. С частната жалба представя доказателства, които счита, че установяват настъпили конкретни имуществени и неимуществени вреди от действието на атакуваните норми, които са значителни и трудно поправими - отказ на директора на РЗОК - Ловеч за сключване на договор за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения, медицински изделия (ПСПСМИ) на хората с увреждания със заповед от 02.12.2025 г. на основание чл. 44, ал.1, т.4 от Наредба 10/2009 и значителни разходи за наети обекти в цялата страна, в които се осъществяват дейностите по предоставяне, в това число изработване или ремонт на ПСПСМИ и които отговарят на многобройните изисквания в чл. 3 от Наредба № Н-3/27.06.2022 г., както и разходи за персонал. Излага подробни съображения за противоречие на чл. 44, ал.1, т. 4 от Наредба № 10/2009 с норми от по-висока степен - чл. 2, т. 4 от ЗХУ и на принципите за законност и съразмерност по чл. 4, ал. 3 и чл. 6 от АПК. Искането е за отмяна на определението в обжалваната част и да се уважи искането за спиране действието на оспорените разпоредби на чл. 44, ал.1, т. 4, ал. 5, т. 3, б. "д" и чл. 44а от Наредба № 10/2009. Претендира разноски. Ответникът - министър на здравеопазването, чрез юрк. Н. Кирилова моли да се отхвърли частната жалба като неоснователна, по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна и преди изтичане на срока по чл. 230 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд, четвърто отделение е образувано по жалба на МЕДИКО - ТЕХНИЧЕСКА ЛАБОРАТОРИЯ НОВЕЛАМЕД ЕООД, град София против чл. 44, ал. 1, т. 4, ал. 5, т. 3, б „д“ и чл. 44а от Наредба № 10 от 2009 г. за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от Националната здравноосигурителна каса на лекарствени продукти, медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели и на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, договаряне на отстъпки и възстановяване на превишените средства при прилагане на механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК, издадена от министъра на здравеопазването ("Наредба № 10/2009"), в която е инкорпорирано и искане за спиране на действието им. С определението в обжалваната част съдът е оставил без уважение искането на дружеството - жалбоподател за спиране действието на оспорените разпоредби от подзаконовия нормативен акт. За да постанови този резултат съдът е приел, че съгласно чл. 190, ал.1 АПК оспорването на подзаконов нормативен акт няма суспензивен ефект, освен ако съдът разпореди друго. На основание препращащата норма на чл. 196 АПК е приел, че упражняването на това правомощие е обвързано от преценка за наличие на обстоятелство по чл. 166, ал.2 във връзка с ал. 4 АПК - опасност от настъпване на трудно поправими или значителни вреди за оспорващия. Видът и размера на евентуалните вреди подлежат на доказване от оспорващия, като е необходимо да се установи пряка причинна зависимост между действието на предписаните общи правила за поведение и вероятността от настъпване на евентуални вредоносни последици. В конкретния случай, според съда, в жалбата не са конкретизирани естеството на вредите, нито са представени доказателства относно размера им, поради което не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК за спиране действието на оспорените разпоредби от подзаконовия нормативен акт. Определението е правилно постановено. По силата на чл. 190, ал. 1 АПК оспорването на отделни разпоредби от подзаконов нормативен акт не спира тяхното изпълнение, освен ако съдът разпореди друго. Производството по оспорване на нормативни актове не съдържа специални правила относно основанията за спиране действието на оспорения акт. По силата на препращащата норма на чл. 196 АПК приложение намират основанията за спиране на допуснато по силата на закона предварителното изпълнение на индивидуални административни актове, предвидени в чл. 166, ал.2 във връзка с ал. 4 АПК. Спиране може да се иска от оспорващия при всяко положение на делото до влизане в сила на решението, ако действието на подзаконовия нормативен акт може да му причини значителни или трудно поправими вреди. Доказателствената тежест е на жалбоподателя. В конкретния случай предмет на оспорване пред тричленния състав са отделни разпоредби от подзаконов нормативен акт - чл. 44, ал.1, т. 4, ал. 5, т.3, б. "д" и чл. 44а от Наредба №10/2009 (обн. ДВ бр. 55/2025 г. в сила от 08.07.2025 г.). Нормата на чл. 44, ал. 1, т. 4 от Наредба № 10/2009 въвежда промяна в условията, на които следва да отговаря кандидатът за сключване на договор по чл. 43, ал. 1, като предвижда изискване да не му е наложена и влязла в сила заповед за санкция "прекратяване на договор" по време на действието на предходни договори по чл. 43, ал. 1 през последните 3 години преди датата на подаване на заявлението по ал. 5, включително на свързани с него лица по смисъла на ТЗ, вписани в регистъра по чл. 88, ал.1 ЗХУ. Съгласно чл. 44, ал. 5, т.3, б. "д" от Наредба № 10/2009 към заявлението за сключване на договор по чл. 43, ал.1, се прилага и документ за липса на наложена и влязла в сила заповед за санкция "прекратяване на договор" по време на действието на предходни договори по чл. 43, ал. 1 през последните 3 години преди датата на подаване на заявлението по ал. 5, включително на свързани с кандидата лица по смисъла на Търговския закон, вписани в регистъра по чл. 88, ал. 1 от Закона за хората с увреждания. Нормата на чл. 44а, ал.1 от Наредба №10/2009 предвижда едностранно прекратяване от директора на РЗОК на сключен договор, в случаите, в които по време на действащия договор по чл. 43, ал. 1 влезе в сила санкция "прекратяване на договор" по отношение на предходен договор със същия изпълнител, считано от датата на влизане в сила на санкцията. Съгласно чл. 44а, ал. 2 от Наредба №10/2009 заповедта за санкция "прекратяване на договор" по ал. 1 подлежи на обжалване по реда на АПК. Правилно първостепенният съд е приел, че не са налице условията на чл. 166, ал. 2 АПК за спиране действието на оспорените разпоредби от подзаконовия нормативен акт. Не е установено съществуването на опасност от настъпване на значителни или трудно поправими вреди от действието на тези разпоредби спрямо дружеството - жалбоподател. В частната жалба се твърди настъпването на имуществени вреди от значителни разходи за наемане на обекти и персонал във връзка с дейността на дружеството по производство и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия, но не са представени никакви доказателства за такива разходи и техния размер. Приложените към частната жалба доказателства - заповед № РД-09-156/02.12.2025 г. на директора на РЗОК - Ловеч, с която е отказано сключването на договор по чл. 43, ал.1 от Наредба № 10/2009 г. с МЕДИКО - ТЕХНИЧЕСКА ЛАБОРАТОРИЯ НОВЕЛАМЕД ЕООД на основание чл. 44, ал.1, т. 4 от Наредба № 10/2009 във връзка с влязла в сила заповед № РД-156/13.05.2024 г. на директора на РЗОК - Пловдив за налагане на санкция "прекратяване на договор" на „Лайф Съпорт Медикал“ ЕООД (свързано лице), са неотносими към основанията за спиране по чл. 166, ал. 2 АПК, а именно опасност от трудно поправими или значителни вреди за дружеството - жалбоподател. Доводите на частния жалбоподател, че оспорените разпоредби от подзаконовия нормативен акт са противоречиви и неясни и противоречат на чл. 2, т. 4 от ЗХУ и на принципите за законност и съразмерност по чл. 4, ал. 3 и чл. 6 от АПК, са относими към спора по същество относно тяхната законосъобразност. С оглед на изложеното, определението, в обжалваната част, в която искането с правно основание чл. 190, ал.1 АПК е оставено без уважение, следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,