Определение № 123 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 269/2012 г.

Производството е по чл.307 ал.1 ГПК. Образувано е по молба на Е. Д. В. за отмяна на влязлото в сила решение № 46 от 17.02.2010г., постановено по гр.д.№ 12/2009 г. по описа на Л.. Изложените в молбата по чл.303 ал.1, т.4 ГПК твърдения се свеждат до оплаквания за наличие на противоречие между това решение и постановените преди това и влезли в сила Решение №60/18.03.2002г. на Л. по гр.ах.д.№82/2000г. и решение №10794/26.11.2003г. на ВАС по адм.д.№5233/2003г. Ответниците по молбата за отмяна – [фирма] и Т. Х. Т., в писмения отговор по чл.306 ал.3 ГПК оспорват молбата като недопустима. Върховният касационен съд, състав на І г.о., като разгледа молбата за отмяна и взе предвид изложеното в нея, намира следното: Срокът по чл. 305 т.4 ГПК в случаите на поддържано основание за отмяна по чл.303 ал.1 т.4 ГПК започва да тече от момента на влизане в сила на последното решение. В случая решението, чиято отмяна се иска, е влязло в сила на 10.11.2010г., когато е постановено определение № 1065/10.11.2010г. на ВКС по гр.д.№1208/2010г., с което не е допуснато същото до касационно обжалване. Молбата за отмяна е подадена на 29.12.2011г., видно от отбелязването, направено от първоинстанционния съд, пред който е депозирана молбата. С оглед на изложеното молбата за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Спазването на срока за подаването на молба за отмяна е абсолютна процесуална предпоставка за нейната допустимост, за която съдът следи служебно. Срокът е преклузивен и с неговото изтичане се погасява правото на страната да подаде молба за отмяна. Молба за отмяна, подадена след изтичането на преклузивния срок по чл. 305 т. 4 ГПК е процесуално недопустима и не може да бъде разгледана по същество. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.