Определение № 10600 от 26.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9164/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от министъра на правосъдието с адрес в София, на ул. •••, против Определение № 18168 от 13.05.2026 г., постановено по адм. д. № 2665 по описа на Административния съд София-град за 2026 г., с което, в производство по реда на чл. 176а АПК, е оставено без разглеждане искането на частния жалбоподател за изменение на Определение № 13502 от 06.04.2026 г., постановено по същото дело в частта за разноските. Частният жалбоподател се оплаква, че оспореният съдебен акт е неправилен. Иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за произнасяне по същество на искането му с правно основание чл. 176а, ал. 1, предл. второ АПК. Ответникът – М. Ф., роден на [дата]., гражданин на Република Сърбия, не изразява становище по частната жалба в срока по чл. 232 АПК. Върховният административен съд, състав на трето отделение като обсъди становищата на страните и провери обжалваното определение на основанията по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 АПК, във вр. с чл. 236 АПК, преценява частната жалба като допустима за разглеждане по същество, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Административният съд е приел, че е сезиран от сръбския гражданин с жалба, с която лицето оспорило отказ за извършване на административна услуга – провеждане в производство за придобиване на българско гражданство на интервю с него, съгласно чл. 29, ал. 3 от Закона за българското гражданство (ЗБГ) – с искане за отмяната на този отказ и задължаване на интервюиращия орган към Дирекция „Българско гражданство“ в Министерство на правосъдието да проведе интервюто в най-кратък срок. С Определение № 13502 от 06.04.2026 г., постановено по първоинстанционното дело, първоинстанционната жалба е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Съдът се е мотивирал, че за оспорващия, в хода на съдебното производство, е отпаднал правният интерес от търсената защита, доколкото поисканата административна услуга е извършена и с него е проведено интервю. С това определение съдът, преценявайки, че интервюиращият орган към Дирекция „Българско гражданство“ в Министерство на правосъдието с извънпроцесуалното си поведение (несвоевременно разглеждане на подадена от оспорващия жалба, заведена в Министерство на правосъдието с вх. рег. № 97-00-748/09.02.2026 г.) е станал причина жалбоподателят и ответник по частната жалба да направи разноски за производството, е осъдил Министерство на правосъдието да заплати на сръбския гражданин 5,11 евро разноски по делото, а в полза на представляващия го адвокат сума в размер на 511, 29 евро, представляваща адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв.). С молба, вх. № 13263/20.04.2026 г. (л. 55 от първоинстанционното дело), министърът на правосъдието подал искане до съда за изменение на Определение № 13502/06.04.2026 г. в частта за разноските за адвокатски хонорар, аргументирайки се, че същият следва да бъде определен под минималния размер за административни дела без материален интерес, посочен в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Постановено е определението, предмет на настоящото производство, с което съдът, позовавайки се на чл. 13, ал. 5 от Наредба № 1 от 19.02.1999 г. за прилагане на глава пета от Закона за българското гражданство, е приел, че, доколкото ответник по оспорването е интервюиращият орган към Дирекция „Българско гражданство“ в Министерство на правосъдието, а не министърът на правосъдието, последният няма качеството на страна в процеса и съответно не разполага с правото да иска изменение на съдебното определение в частта за разноските. Подчертал е, че разноските са възложени в тежест на Министерство на правосъдието с оглед разпоредбата на чл. 143, ал. 1 АПК. Съобразил е легалната дефиниция за „Поемане на разноски от административен орган“ по § 1, т. 6 от Допълнителна разпоредба (ДР) на АПК. Оставил е без разглеждане, като процесуално недопустимо, искането на министъра с правно основание чл. 176а, ал. 1, предл. второ АПК. Определението е валидно и допустимо, но е неправилно. Съгласно чл. 176а, ал. 1 АПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Молбата за изменение на определението в частта за разноските е подадена в срока по чл. 176а АПК от министъра на правосъдието. Действително, министърът на правосъдието не е конституиран като страна в първоинстанционното съдебно производство, като именно той е посочен в титулната част на молбата за изменение на определението в частта за разноските и в частната жалба, по която е образувано настоящото дело. От съдържанието на двата писмени документа - молбата по чл. 176а АПК и настоящата частна жалба следва, че министърът на правосъдието действа като представляващ Министерството на правосъдието, което именно е осъдено за разноските. В този смисъл, частната жалба е основателна, тъй като министерство на правосъдието е имало интерес от подаването на молбата за изменение на определението в частта за разноските, която първоинстанционният съд неправилно е преценил като недопустима и не се е произнесъл. Обжалваното определение следва да се отмени, а делото върнато на същия състав на съда за произнасяне по същество, по направеното искане. Воден от горното и на основание чл. 236 АПК, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия