Определение № 7 от 03.01.2024 г. на ВКС по т. д. № 2055/2023 г.

Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба, подадена от „Юробанк България“АД против разпореждане № 4660 от 29.12.2022г. на Апелативен съд София по в.гр.д.№ 2422/2021г., с което е върната подадената от банката въззивна жалба срещу решението по т.д.№ 119/2019г. на ОС Благоевград. Въззивната инстанция е констатирала неизпълнение на повторно дадените указания на „Юробанк България“АД - ищец в първоинстанционното производство, да внесе в едноседмичен срок възнаграждение за назначения особен представител на ответницата по жалбата и ответник в пъроинстанционото производство Й. Т., призована по реда на чл.47,ал.5 във вр. с чл.47,ал.1 ГПК, в размер на 2 010лв. В частната жалба са изложени съображения, че подадената от банката въззивна жалба е редовна, тъй като в разпоредбите на чл.260 и чл.261 ГПК отсъства изискване редовността на жалбата да е обусловена от представени доказателства за внесено възнаграждение за особен представител на ответната страна за въззивното производство. Поддържа се, че изискванията за редовност на въззивната жалба са лимитативно изброени и конкретизирани в чл.262, ал.1 ГПК и същите не подлежат на разширително тълкуване и допълване. Изложени са и съображения, че дори да се приеме, че разпоредбата на чл.128,т.2 ГПК визира и разноските за особен представител, това изискване е било спазено на първа инстанция, но подобно изискване по отношение на въззивната жалба не е предвидено в закона. Посочва се, че дори да е правилна констатацията на въззивната инстанция, че назначаването на особен представител е предпоставка и условие за развитието на процеса, то особен представител е назначен, а предварителното заплащане на възнаграждението му не е такава предпоставка. Изложени са и доводи, че липсата на предварително заплащане на възнаграждението за особения представител не застрашава интересите на последния; че съгласно разпоредбата на чл.77 от ГПК, ако страната остане задължена за разноски, съдът постановява определение за принудителното им събиране и в този смисъл заплащането на възнаграждение за особения представител е обезпечено с възможността адвокатският хонорар да бъде изплатен на особения представител от бюджета на съда и с решението си съдът да се произнесе с отделен осъдителен диспозитив като осъди въззивника да заплати определеното възнаграждение; че възможностите за заплащане на това възнаграждение са две и са изрично регламентирани в закона - предварително заплащане на определената сума, съобразно чл.76 ГПК или последващо осъждане за тях и постановяване на определение за принудителното им събиране съобразно чл.77 ГПК. Препис от частната жалба не се връчва. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Въззивната инстанция е приела, че невнасянето от жалбоподателя-ищец на разноски за особен представител на въззиваемия-ответник е нередовност на въззивната жалба, препятстваща развитието на процеса, т.к. назначаването на особен представител на въззиваемата страна - ответник в първоинстанционното производство и за въззивната инстанция, е задължително условие за продължаване на процеса. По съображения за неотстраняване на нередовностите, надлежно указани и връчени на страната, въззивната й жалба е върната. Съставът на ВКС счита за неоснователна подадената частна жалба: Представителната власт на особения представител възниква от акта на съда за неговото назначаване при наличие на определените за това предпоставки и това процесуално представителство е възмездно - т.6 от ТР № 6/2013г на ОСГТК на ВКС. На особения представител, назначен на ответника по реда на чл.47,ал.6 ГПК, се дължи възнаграждение за всяка една от инстанциите, независимо от постигнатия правен резултат. Възнаграждението е за сметка на ищеца и се внася предварително преди приключване на делото в съответната инстанция, в който смисъл е константната съдебна практика на касационната инстанция - определенията по ч.гр.д.№ 542/2011г. на 4 г.о.,, по ч.гр.д.№ 11/2013г. на 4 г.о., по ч.гр.д.№ 37/2012г. на 3 г.о., по ч.гр.д.№ 342/2010г. на 4 г.о., по гр.д.№ 2569/2023г. на 3 г.о. В цитираните актове на ВКС е прието, че внасянето на възнаграждението за особения представител е процесуална предпоставка за разглеждане на делото, а процесуалното бездействие на ищеца в определения срок да внесе разноските за назначения особен представител на ответника, е пречка за развитие на производството и обуславя прекратяването му. В определение № 9 от 13.01.2022г. на 2 т.о. на ВКС изрично е закрепено, че възнаграждението за назначен по реда на чл.47,ал.6 ГПК особен представител се дължи за всяка инстанция поотделно. Разноските за този вид представителство следва да бъдат внесени по сметка на съда преди приключване на делото в съответната инстанция, съответно съдът, който разглежда спора в съответната инстанция, е компетентен да определи размера. Константна е и практиката по отношение изискването за внасяне на депозит за възнаграждение в касационното производство за особения представител на ответника (ответник в това производство), когато касационното обжалване е предприето от ищеца - определение № 363 от 01.09.2022г. по гр.д.№ 997/2022г. на 2 г.о., определение № 2662 от 21.09.2023г. по гр.д.№ 2569/2023г. на 3 г.о. на ВКС, и относно последиците от неизпълнението на това указание - прекратяване на касационното производство (определение № 501 от 10.06.2019г. по гр.д.№ 4493/2018г. на 4 г.о. на ВКС). От изложеното е видна неоснователността на тезата на частния жалбоподател, че изискването за внасяне на депозит на заплащане на възнаграждение на особен представител на ответника, назначен по реда на чл.47, ал.6 ГПК, е изискване за редовност единствено за провеждане на първоинстанционното производство, но не и за следващите инстанционни производства. Неоснователна е тезата на частния жалбоподател за наличие в настоящата хипотеза на правило, регламентиращо последващо осъждане за заплащане на разноските за особения представител на ответника и постановяване на определение за принудителното им събиране съобразно чл.77 ГПК. Издаване на изпълнителен лист и предприемане на действия за принудително събиране на дължимата за възнаграждение сума е хипотеза, приложима само когато въззивно или касационно обжалване е предприето от особения представител на ответника. В този случай неизпълнението от ищеца на указанието за предварителното внасяне на депозита за възнаграждение не би могло да има за последица връщане на подадената от ответника жалба. В обратната хипотеза, при подадена от ищеца жалба (въззивна или касационна), внасянето предварително на депозита за възнаграждение на назначения от съда съобразно императивната разпоредба на чл. 47,ал.6 ГПК особен представител, е условие за редовност и за процесуална допустимост на жалбата на ищеца, който е задълженото, съобразно указаното в разпоредбата лице. В конкретния случай на жалбоподателя и ищец „Юробанк България“АД са дадени двукратно указания за внасяне на възнаграждение за особения представител на ответницата, назначен по реда на чл.47,ал.6 ГПК като делото е отлагано за изпълнение на това указание. Бездействието на страната да изпълни законосъобразните указания на въззивния съд има за закономерна последица връщането на въззивната жалба. При дължимата, на основание ТР №6/2017г. на ОСГТК на ВКС преценка на всички релевантни факти и доказателства в изпълнение на задължението си да осигури прилагането на процесуалния закон, настоящият състав