Решение № 4496 от 11.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5164/2016 г.

Решение № 4496 от 11.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5164/2016 г., I о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 208 и сл. от АПК. К. Д. на Дирекция "ОДОП"-В. Т. моли да бъде отменено решение № 63/11.03.2016 г. по адм. д. № 585/2015 г. на Великотърновския административен съд в частта, с която е отменен РА № Р-04001114002088-091-001/05.05.2015 г. на ТД на НАП-В. Т. в частта, с която са определени вноски за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО с лихви за периода 1.06.2009 г. - 15.02.2011 г. като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции общо 600 лв. Ответникът по касационната жалба А. А., редовно призована, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подала възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадени в срок, а разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № Р-04001114002088-091-001/05.05.2015 г. на ТД на НАП - В. Т. в частта, с която са определени задължения по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за 2008 г., 2009 г., за 2010 г. данък над 102,41 лв и съответните лихви, за 2011 г. данък над 398,22 лв и съответните лихви и по КСО и ЗЗО са определени задължения на самоосигуряващо се лице за периода 1.06.2009 г. - 15.02.2011 г. като е отхвърлена жалбата против РА в останалата й част. За да отмени РА в частта, с която са определени задължения за осигурителни вноски за периода 1.06.2009 г. - 15.02.2011 г. за ДОО, ДЗПО-УПФ и ЗО съдът е приел, че задължителните осигурителни и здравни вноски са определени на основание чл. 124а от ДОПК, който няма обратно действие и не е приложим за този период. В този смисъл е тълк. р. № 1/18.05.2016 г. по тълк. д. № 3/2015 г. на ВАС. В. правилния теоретичен извод решението е необосновано, тъй като съдът не е обърнал внимание, че в РА дължимите осигурителни и здравни вноски са определени по материалните закони КСО и ЗЗО, а не на основание чл. 124а от ДОПК. Посочването в РД на чл. 124а от ДОПК не променя този факт. При определяне на задължителните осигурителни вноски в РА не са включени доходите, за които в РА е прието, че представляват укрити приходи, приложени са чл. 6, ал. 9 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО, според които регистрираните земеделски производители на непреработена животинска продукция, какъвто е А. А., не определят окончателен размер на дохода от тази дейност. Взет е предвид чл. 13, ал. 3 от ЗДДФЛ в приложимите редакции, според които доходите на същите лица от производство на непреработена животинска продукция за 2008 г. и 2009 г. са необлагаеми, а от 2010 г. се облагат с данък в размер 10%. Възможността с РА да се определят задължителни осигурителни вноски по общия ред е прогласена в чл. 118, ал. 1, т. 1 от ДОПК. След като не са определени осигурителни вноски върху установени по чл. 122, ал. 2 от ДОПК доходи неправилно съдът е приел, че РА в тази част е незаконосъобразен. Преквалифициране на спорното право може да се извърши както от решаващия орган при обжалването на РА по административен ред, така и от съда, който следва да определи дължимите по закон данъци и осигуровки. В случая видно от РА и РД при определяне на задължителните осигурителни вноски за всички ревизирани периоди са взети предвид само законно определените размери на осигурителния доход, върху който се изчисляват вноските, поради което доводът на касатора, че вноските са определени по материалните закони КСО и ЗЗО е основателен. Решението като неправилно следва да бъде отменено в частта, с която са отменени установените допълнителни задължения за самоосигуряващо се лице по КСО и ЗЗО за периода 1.06.2009 г. 15.02.2011 г. вместо него в тази част следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Решението в останалата му част не е обжалвано и е влязло в сила. Касаторът е поискал присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции общо 600 лв, от които 412,80 лв вече са присъдени от административния съд, поради което следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 187,20 лв, за да не се присъди плюс петитум. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, I отделение,