Определение № 2132 от 08.07.2025 г. на ВКС по т. д. № 1216/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. Постъпила е частна жалба от адв. Н. Д. като пълномощник на В. П. срещу определение № 44 от 29.01.2025 г. по в.гр.д. 300/24 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, с което е оставено без уважение искането на адв. Д. за допълване на решението по делото, по реда на чл. 248 от ГПК за присъждане на адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв за производството пред въззивния съд. Излага съображения за неправилност на определението, постановено в нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Изтъква, че тълкуването на посочената норма от ВКС е в смисъл, че е необходимо при така отправена претенция от адвокат, осъществил безплатна правна помощ да има представени доказателства за сключен договор за правна помощ, в който изрично да бъде посочено, че е уговорено предоставяне на безплатна правна помощ, както и осъществената защита пред съда и процесуалното представителство. Посочва съображения, че съдът не може да извършва проверка на материалното положение на страната. Сочи изчисления относно точния размер на следващите се разноски. Ответникът ЗК „Лев инс“ АД оспорва частната жалба. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната жалба е допустима, подадена в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК срок, срещу акт, подлежащ на обжалване. Въззивният съд е съобразил, че искането, с правно основание чл. 248 от ГПК, на адв. Д. за допълване на постановеното въззивно решение, е допустимо, подадено от легитимирано лице, в предвидения от закона срок и след посочване на разноските за възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв в списък с разноски, на основание чл. 80 от ГПК. За да остави без уважение искането за допълване на решението и присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. Н. Д. за производството пред въззивния съд, въззивният съд е приел, че не са налице предпоставки за предоставяне на правна помощ на въззивника- ищец в хипотезата на чл. 38, ал. 2, т. 1 от ЗАдв. Този извод е направен след анализ на доказателствата, че на представлявания въззивник-ищец са изплатени 10 000 лв от застрахователя в изпълнение на решението на първоинстанционния съд, влязло в законна сила в тази част. Въззивният съд е приел, че оспорващият предоставянето на безплатна правна помощ – застрахователя, въззивник-ответник, носи доказателствената тежест да опровергае посочените в чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв предпоставки. Настоящият съдебен състав намира, че в предмета на настоящето дело е включен правния въпрос относно това може ли съдът да извърши преценка налице ли са обстоятелствата за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв при направено искане съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв или тази преценка е предоставена на представляващия адвокат и представляваната страна и съдът е обвързан от уговореното между страните по договора за предоставяне на правна помощ и процесуално представителство пред съд. Така посоченият правен въпрос е включен в поставения за тълкуване правен въпрос по т. 1 на образуваното тълкувателно дело 3/2025 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1. Предвид наличието на тълкувателно дело по поставения правен въпрос в настоящето производство, на основание чл. 229, т. 7 от ГПК, следва да се спре производството по делото до приключването на посоченото тълкувателно дело. Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България