Определение № 9381 от 01.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8902/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по частната жалба на М. Н. Г. с [ЕГН] от гр. София, приподписана от адв. Францов, против Определение №3670/30.03.2026 г. на Административен съд – Пловдив по административно дело №2984/2025 г., с което на основание чл. 158, ал. 3 АПК е оставена без разглеждане жалбата й против Решение №67/21.11.2023 г. на директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив.

С доводи за неправилност на определението жалбоподателката претендира неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по частната жалба – директорът на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив - не изразява становище в срока по чл. 232 АПК.

Върховният административен съд в състав на първо отделение, след като прецени доказателствата по делото и изложените съображения в частната жалба, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора, с който е сезиран:

Частната жалба е допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 АПК против определение, подлежащо на оспорване съгласно чл. 229, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 160 АПК, а разгледана по същество, неоснователна.

Оспореното определение за оставяне на жалбата на Г. без разглеждане е мотивирано с неотстраняване на нередовността й в дадения от съда срок.

Данните по делото сочат, че:

1. На 13.12.2025 г. М. Н. Г. подава по пощата до Административен съд – Пловдив жалба против Решение №67/21.11.2023 г. на директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив. В нея посочва адрес за призоваване: гр. София, [жк], [адрес]. По жалбата й е образувано административно дело №2984/2025 г. по описа на съда.

2. С Определение №1/05.01.2026 г. административният съд оставя жалбата без движение и указва на жалбоподателката да представи в деловодството на съда в 7-дневен срок доказателство за заплатена държавна такса в размер на 5.11. евро по банковата му сметка. Указано й е също така, че при неотстраняване на нередовността в посочения срок жалбата ще бъде върната, а производството – прекратено.

3. За връчване на това определение е посетен адресът в гр. София, [жк], [адрес] на 13-ти, 24-ти и 30-ти януари 2026 г. Оставени са съобщения в пощенската кутия на ап. 34.

4. От справката за постоянен и настоящ адрес, предоставена от Национална база данни „Население“ с дата 05.02.2026 г., се установява, че постоянният и настоящ адрес на М. Н. Г. от 31.01.2019 г. е в гр. София, [жк], [адрес] от 31.01.2019 г.

5. В изпълнение на разпореждане на съда от 10.02.2026 г. Определението с №1/05.01.2026 г. е съобщено на жалбоподателката на посочения адрес по реда на чл. 18а, ал. 9 АПК чрез залепване на уведомление на пощенската кутия на ап. 34 на 16.02.2026 г. Призовкарят М. К. е удостоверила с подписа си посочените по-горе обстоятелства, както и това, че до 24.02.2026 г. документите не са били потърсени от лицето в канцеларията на АССГ.

6. С оспореното в настоящото съдебно производство определение първостепенният съд приема, че определението за оставяне на жалбата без движение е връчено по реда на чл. 18а, ал. 9 АПК на 23.02.2026 г. и в законовоустановения 7-дневен срок, който е изтекъл на 02.03.2026 г., нередовността на жалбата не е отстранена. С тези мотиви той прекратява производството на основание чл. 158, ал. 3 АПК.

Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно.

Чл. 138, ал. 3 АПК определя като приложим редът по чл. 137 от кодекса за връчването на съдебните актове и книжа.

Според данните по делото жалбоподателката не е участвала в административното производство по издаването на Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) №1995-1/09.07.2024 г., издаден от служител от общинската администрация при Община Пловдив в качеството му на орган по приходите. В жалбата по административен ред срещу акта Г. посочва адреса си в гр. София, [жк], [адрес] и на този адрес е връчено обжалваното от нея Решение №67/21.11.2023 г. на директора на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив. АУЗД според ответника е връчен по реда на чл. 32 ДОПК.

М. Г. не е предоставила по делото данни по чл. 18, ал. 4 АПК за електронен адрес, телефонен номер, месторабота, съдебен адрес и съдебен адресат. Тъй като тя не е открита на настоящия й адрес, който е и постоянният й адрес, правилно съдът е разпоредил връчването на определението за без движение да се извърши по реда на чл. 18а, ал. 9 във вр. с чл. 137, ал. 6 АПК чрез залепване на уведомление на пощенската кутия на апартамента. Всички действия по връчването на уведомлението са надлежно удостоверени от връчителя в съответствие с чл. 44, ал. 1 ГПК, приложим с оглед препращането в чл. 144 АПК.

Неоснователен е доводът, наведен в частната жалба, че връчването е нередовно, тъй като ненамирането на жалбоподателката на посочения от нея адрес се дължи по причини, налагащи отсъствието й, за да се грижи за своя възрастен и болен баща. След като се е налагало тя да отсъства от адреса в продължение на повече от месец, то е следвало да уведоми съда за адреса, на който могат да й бъдат връчени призовки и съобщения.

По така изложените съображения прекратителното определение на Административен съд - Пловдив следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така, и на основание чл. 235 АПК, Върховният административен съд в състав на първо отделение