Определение № 791 от 29.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1703/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. П. Д., [населено място], област С. З., подадена от пълномощника му адвокат А. М.-С., срещу въззивно решение №154 от 10.06.2011 г. по гр. дело №622/2010 г. на Старозагорския окръжен съд, с което е потвърдено решение №539 от 25.10.2010 г. по гр. дело №1464/2010 г. на Казанлъшкия районен съд за прекратяване на брака между касатора и Д. Д. Д. като дълбоко и непоправимо разстроен по негова вина. Въззивният съд е приел, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има Н. П. Д., защото съмненията и подозренията му за изневяра са поставили началото на разрива в отношенията им. Освен това той е изгонил съпругата си от семейното жилище и малко след това е заживял там с друга жена. Ответницата по касационната жалба Д. Д. Д., [населено място], област С.З., оспорва жалбата. Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правни въпроси за това дали при наличие на трайно установена между съпрузите фактическа раздяла има взаимна брачна вина и дали въззивният съд е бил длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства и доводи на страните. Тези въпроси са решени в противоречие с практиката на ВКС и са решавани противоречиво от съдилищата. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение №154 от 10.06.2011 г. по гр. дело №622/2010 г. на Старозагорския окръжен съд. Първият повдигнат от касатора въпрос не обуславя извода на съда за това, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има Н. П. Д.. Този извод е направен не поради това, че съпрузите са във фактическа раздяла, а въз основа на приетото за установено, че съмненията и подозренията му за изневяра са поставили началото на разрива в отношенията им, както и поради това, че той е изгонил съпругата си от семейното жилище и малко след това е заживял там с друга жена. Вторият повдигнат от касатора въпрос обуславя крайното решение. Той обаче не е решен в противоречие с практиката на ВКС и не е решаван противоречиво от съдилищата. Въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, включително и задължителна такава, според която съдът е длъжен да обсъди всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Той трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. В случая въззивният съд е направил всичко това. Отделил е спорните от безспорните факти и е преценявал събраните по делото доказателства с оглед спорните факти. Обсъдени са всички относими към спора доказателства и доводи на страните. Съобразно изхода на спора на ответницата по касационната жалба трябва да се присъдят 150 лв. деловодни разноски. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.