Решение № 579 от 10.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 377/2009 г.

Решение № 579 от 10.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 377/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Стоил Сотиров Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано по касационна жалба от адв. Н. Б. - процесуален представител на ищеца А. К. С. от град Смолян, против въззивно решение № 127/29.10.2008 г. по гр. д. № 1986/2007 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГК, II-ри състав, с което оставено в сила решение от 28.5.2007 г. по гр. д. № 2158/2005 г. по описа на Софийския градски съд, ГК, I отделение, 1 състав.

С определение № 586/22.6.2009 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение по следните въпроси: "Явяват ли се Министерството на правосъдието и В. съдебен съвет материалноправно легитимирани по иск за причинени вреди от забавено разглеждане на дело?" и "Какво е правното основание на такъв иск - по чл. 49 ЗЗД или по чл. 2 ЗОДОВ?" с основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на IV г. о., за да се произнесе по поставените въпроси съобрази следното:

По въпроса "Явяват ли се Министерството на правосъдието и В. съдебен съвет материалноправно легитимирани по иск за причинени вреди от забавено разглеждане на дело?" настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното:

Съгласно чл. 124, ал. 1 ЗСВ (отм.) "Съдиите, прокурорите и следователите се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност с решение на В. съдебен съвет, въз основа на което се издава съответен акт от административния ръководител по чл. 30, ал. 1.".

От друга страна, съгласно разпоредбата на чл. 56, ал. 1, т. 4 ЗСВ (отм.) "П. на районния съд разпределя работата между съдиите и участва в съдебните заседания.".

При анализа на двете законови норми съдът намира, че действително правоотношението на съдията възниква, изменя се и се прекратява с решение на В. съдебен съвет. Въз основа на това решение административният ръководител по чл. 30, ал. 1 ЗСВ (отм.) издава съответния акт. Статутът на съдията е обусловен от сложен фактически състав, който обективира властническото правомощие на един държавен орган - В., за назначаване на съдията на съответната длъжност, последван от акт на административния ръководител за изпълнение на функциите по възникналото правоотношението. С оглед изложеното следва да се приеме, че В. съдебен съвет само определя състава и организацията на работата на съдебната власт и осъществява управление на дейността й, без да отговаря за изпълнението на функциите по правораздаването на съдиите, включително и за причинени вреди от забавено разглеждане на дела.

Министерството на правосъдието също не отговаря за причинени вреди от забавено разглеждане на дела. Този държавен орган е извън системата на съдебната власт. Неговите права и задължения са обвързани от мястото му в системата на държавното управление, а именно в изпълнителната власт. Отношенията между съдебната власт и Министерството на правосъдието изчерпателно са изброени в глава III от ЗСВ (отм.). Правата и задълженията на министъра и министерството по тази глава не обхващат отговорност за действия на съда поставени по настоящия въпрос.

По въпроса "Какво е правното основание на такъв иск - по чл. 49 ЗЗД или по чл. 2 ЗОДОВ?".

Отговорът на този въпрос следва както от отговора първия въпрос, така и от нормата на чл. 2 ЗОДОВ.

Визираната норма към релевантния момент предвижда следното:

"Отговорност за дейност на правозащитните органи

Чл. 2. Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно:

1. задържане под стража, включително и като мярка за неотклонение, когато то е отменено поради липса на законно основание;

1. обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано;

1. осъждане на наказание по Наказателния кодекс или налагане на административно наказание, когато лицето бъде оправдано или административното наказание отменено;

1. прилагане от съда на принудително лечение или принудителни медицински мерки, когато те бъдат отменени поради липса на законно основание;

1. прилагане от съда на административна мярка, когато решението му бъде отменено като незаконосъобразно;

1. изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер.".

Забавеното разглеждане на дело не се обхваща от нито една от изчерпателно изброените в закона хипотези.

Поради това отговорността за причинени вреди от забавено разглеждане на дело може да се търси с иск с правно основание чл. 49 ЗЗД.

По съществото на касационната жалба.

В обжалваното решение въззивната инстанция приема, че искът е неоснователен, тъй като В. съдебен съвет и Министерството на правосъдието не са надлежни страни по материалноправното правоотношение.

В касационната жалба се твърди, че неправилно въззивната инстанция е приела, че не е налице нарушение на чл. 12 ГПК (отм.), независимо от факта, че бащата на съдията-докладчик, постановил първоинстанционното решение, е чл. на В. съдебен съвет. Навеждат се и доводи, че при евентуално уважаване на исковата претенция В. има право на регрес спрямо съответните членове на колективния орган взели неправилно решение и с това причинили вреда на В., изразяваща се в отговорността по първоначалния иск. Като неправилни са сочат и изводите на въззивната инстанция за липса на материалноправна легитимация по иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, поради което съдилищата са били длъжни да разгледат иска по същество.

Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковата претенция.

В съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателя - адв. Гогов.

Ответникът по касационната жалба - В. съдебен съвет, не заявява становище в настоящото производство.

Ответникът по касационната жалба - Министерство на правосъдието, е депозирал отговор по смисъла на чл. 287 ГПК. В съдебно заседание пред настоящата съдебна инстанция становището се поддържа от процесуалния му представител - юрисконсулт Рафаилова.

Контролиращата страна - В. касационна прокуратура, посредством процесуалния си представител - прокурор Д., оспорва касационната жалба и пледира за нейната неоснователност.

Върховният касационен съд, състав на IV г. о., като разгледа касационната жалба, взе предвид становищата на процесуалните представител на явилите се в съдебно заседание страни, писменият отговор на ответника по касация - Министерство на правосъдието намира за установено следното:

Решението на Софийския апелативен съд е правилно.

С оглед отговорите на поставените от касационния жалбоподател въпроси, Върховният касационен съд, IV г. о., намира, че обжалваното решение е правилно. Същите съдържат и отговори на наведените с жалбата оплаквания. Законосъобразно и обосновано Софийският апелативен съд е стигнал до правилния извод, че В. съдебен съвет и Министерството на правосъдието не са материалноправно легитимирани да отговарят по иска с правно основание чл. 49 ЗЗД. Такъв е съответният съд, в които разглеждането на делото е било забавено.

Изложеното е напълно достатъчно, за да не бъде уважена касационната жалба, без да се разглеждат останалите, наведени с касационната жалба оплаквания.

По изложените съображения касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение в сила.

Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 1, хипотеза първа от ГПК Върховният касационен съд, състав на IV г. о.