Определение № 232 от 29.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5214/2014 г.

Производството е по чл.307, ал.1 от ГПК. Делото е образувано по молба вх. № 4214 от 24.06.2014 г., уточнена по реда на чл.306, ал.1, изр.второ ГПК с молба вх. № 11406 от 18.12.2014 г. на Й. Г. Й. за отмяна на влязлото в сила решение № 207 от 3.04.2014 г., постановено по гр.д. № 118 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Перник, с което е признато за установено по иска, предявен от [фирма], [населено място], че Й. Г. Й. дължи на ищец;а сумата 1395 лв., от която 1157.02 лв. главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран недвижим имот в [населено място], [улица][жилищен адрес] за периода 7.12.2009 г. – 30.04.2011 г. и 238 лв., обезщетение в размер на законната лихва за забава на месечните плащания за периода 7.12.2009 г. – 30.04.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1157.02 лв., считано от датата на подаване на заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК – 7.12.2012 г. /в решението е допусната очевидна фактическа грешка като е вписана дата 7.12.2014 г./, за които суми е изададена Заповед № 6884/7.12.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 8958/2012 г. на Районен съд-Перник. [фирма], [населено място] не е подала писмен отговор в срока по чл.306, ал.3 ГПК. Върховният касационен съд на Република България, състав на Второ гражданско отделение констатира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима по следните съображения: Отмяната по чл.303 и сл. от ГПК съставлява самостоятелно, производство, което е средство за защита срещу влезли в сила съдебни решения, които не съответстват на действителното правно положение, като несъответствието се дължи на изрично и изчерпателно посочените в чл.303 или чл.304 ГПК причини. Само при наличието на някоя от уредените в посочените законови текстове конкретни хипотези е допустимо да се отмени влязло в сила решение, тъй като се касае до извънинстанционно производство. В случая в молбата за отмяна на влязлото в сила решение се поддържа, че съдебно-техническата експертиза по делото не е дала отговор на очертаните въпроси за количеството топлинна енергия за сградна инсталация, при наличие на изрично оспорване на изходящите от ищцовото дружество и ФДР писмени доказателства, като подробно е обоснована тезата, че оспорените доказателства и липсата на данни за редовно водено счетоводство не установяват начина на формиране и размера на процесното задължение, което води до извод за неоснователност на исковата претенция за главницата. Обосновано е и противоречие на претендираното от [фирма], [населено място] вземане с Закона за защита на потребителите и недължимост на претендираната сума съгласно чл.13 от Директива 2006/32/Е. на Европейския парламент и на Съвета от 5.04.2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги и за отмяна на Директива 93/76/Е. на Съвета. Обобщено е, че влязлото в сила решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради нарушаване на съществени процесуални правила и че е формално, неправилно и незаконосъобразно, поради което е поискана отмяната му. В уточнителната молба, подадена в отговор на указанията по определение от 6.11.2014 г. за привеждане молбата за отмяна в съответствие с изискванията на чл.306, ал.1, изр.първо ГПК като се изложат точно и мотивирано твърденията, касаещи някоя от хипотезата на чл.303, ал.1, т.1 до т.7 ГПК, отново се поддържа, че съдебно-техническата експертиза представлява само едно обобщение на представените от ищцовото дружество извлечения от сметки и приложените по делото индивидуални изравнителни сметки на ФДР, поради което и нейната доказателствена стойност е същата като тази на използваните при изготвянето й писмени доказателства, които са спорени и не представлява годно да обезпечи необходимото пълно доказване доказателство. Твърди се и наличие на противоречива съдебна практика на съдилищата в Република България по отношение на посочени от молителя въпроси. Посочените твърдения не могат да бъдат квалифицирани под нито една от хипотезите на чл.303, ал.1 ГПК. Същите са свързани с касационните основания по чл.281, т.3 ГПК, въз основа на които се осъществява инстанционния контрол при касационно обжалване на въззивно решение, но същите са неотносими в производството по глава ХХІV ГПК, доколкото същите не са сред предвидените в закона основания за отмяна на влязло в сила решение. Не е обосновано и посоченото от молителя основание по чл.303, ал.1, т.2 ГПК, което е приложимо когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на заключението на вещите лица, върху които е основано решението. Изискването посоченото обстоятелство да се установи по „надлежния съдебен ред” означава удостоверяването му с влязла в сила присъда на наказателния съд или решение на гражданския съд по иск по чл.124, ал.5 ГПК, какъвто документ не е представен, поради което и твърденията не могат да се квалифицират по чл.303, ал.1, т.2 ГПК. В обобщение подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение № 207 от 3.04.2014 г., постановено по гр.д. № 118 по описа за 2014 г. на Окръжен съд-Перник не отговаря на изискванията на чл.306, ал.1, изр.първо ГПК, като нередовността не е отстранена в срока по чл.306, ал.1, изр.второ ГПК, поради което на основание чл.306, ал.2 ГПК същата следва да бъде оставена без разглеждане, а настоящото производство прекратено. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение