Определение № 34 от 19.01.2024 г. на ВКС по н. д. № 1159/2023 г.

Производството е по чл. 43, т. 1 от НПК и е образувано по искане за промяна на подсъдността по н. о. х. д. № 1712/2023 год. по описа на Районен съд гр. Пазарджик. Постъпило е писмено становище от Върховна касационна прокуратура, съгласно което са налице предпоставките за определяне на друг равен по степен съд, който да разгледа делото по същество. Върховният касационен съд като се запозна с материалите по делото, намери следното: Н. о. х. д. № 1712/2023 год. е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура – Пазарджик срещу едно лице (Р. П.) за престъпления по чл. 313, ал. 1 вр с чл. 26, ал. 1 НК. Видно от приложения към обвинителния акт списък на лицата за призоваване подсъдимият е с адрес за призоваване в съдебния район на Районен съд – Велинград. От посочените от прокурора седем свидетели всички живеят в същия съдебен район. При така установената фактическа обстановка касационната инстанция намира, че са удовлетворени изискванията на чл. 43, т. 1 от НПК много обвиняеми или свидетели да живеят в района съд, различен от онзи на който е подсъдно делото. В случая всички свидетели живеят в [населено място] и [населено място], които попадат в съдебния район на Велинградския районен съд. Това се отнася и за подсъдимия, който живее в [населено място], попадащ в съдебния район на РС Велинград. При това положение промяната на подсъдността ще има за последица минимизиране на затрудненията и разходите, свързани с явяването на подсъдимия и свидетелите пред съда като освен това ще способства и приключване на делото в разумен срок. Така мотивиран и на основание чл. 43, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение