Решение № 17232 от 28.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5851/2011 г.

Решение № 17232 от 28.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5851/2011 г., IV о., докладчик председателят Венета Марковска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Емилия Борисова, в качеството й на началник на Общинска служба "Земеделие" - гр. Гулянци, срещу решение № 116 от 11.03.2011 г., постановено по адм. дело № 24/2011 г. от Административен съд - Плевен. В открито съдебно заседание, проведено на 12.12.2011 г., касаторът заявява, че обжалва решението само в частта му относно разноските и не поддържа жалбата в останалата й част. Ответникът - Милко Александров Кралев, оспорва жалбата. Счита, че решението е законосъобразно и правилно и иска да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура изказва становище за неоснователност на жалбата по подробно развити съображения. Върховният административен съд - четвърто отделение, приема жалбата като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С атакуваното решение административният съд е обявил за нищожно решение № 5Б от 21.05.2002 г. на Поземлена комисия (сега Общинска служба "Земеделие") - Гулянци, с което на основание чл. 19, ал. 8 и чл. 19, ал. 17, т. 2 от ППЗСПЗЗ е определено на наследниците на Александър Кралев Николов, бивш жител на с. Загражден, община Гулянци правото на обезщетение с поименни компенсационни бонове вместо възстановяване на земеделски земи с план за земеразделяне в землището на с. Загражден. Със същото решение е осъдил Общинска служба "Земеделие" - Гулянци да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 420 лева. От данните по делото се установява, че жалбоподателят Милко Александров Кралев е бил представляван от адвокат. Представен е договор за правна защита и съдействие, според който договореното и внесено възнаграждение е 400 лева. В хода на устните състезания, пълномощникът на Милко Кралев е поискала от съда да присъди на доверителя й направените по делото разноски. В това съдебно заседание ответната страна не е направила възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. При тези данни и уважена жалба, страната, която я е подала има право на разноски, поискала ги е своевременно и съдът при липса на възражение за прекомерност е бил длъжен да й ги присъди. Решението е правилно. Основният довод на касатора е, че не би трябвало общинската служба да понесе разноските по делото, тъй като при издаване на процесното решение, не е могла да знае, че се позовава на документ, за който по надлежния съдебен ред е доказано, че е с неистинско съдържание. Това възражение е неоснователно. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказа. Следователно законът изисква като резултат да е налице отменен, респективно обявен за нищожен административен акт, без да е необходима вина на административния орган за издаването му. Жалбата срещу решение № 5Б от 21.05.2002 г. на Поземлена комисия (сега Общинска служба "Земеделие") - Гулянци, с което на основание чл. 19, ал. 8 и чл. 19, ал. 17, т. 2 от ППЗСПЗЗ е определено на наследниците на Александър Кралев Николов, бивш жител на с. Загражден, община Гулянци правото на обезщетение с поименни компенсационни бонове вместо възстановяване на земеделски земи с план за земеразделяне в землището на с. Загражден е била уважена, като процесното решение е било обявено от съда за нищожно. Страната, чиято жалба е била уважена е направила искане за присъждане на разноски своевременно и съдът при липса на възражение за прекомерност правилно и в съответствие със закона ги е присъдил. Правилно е определил и размера им - 400 лв. възнаграждение за един адвокат, 10 лв. държавна такса за образуване на дело и 10 лв. за издаване на 2 броя съдебни удостоверения. По изложените съображения решението на съда в обжалваната му част като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо,