Определение № 1231 от 12.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 12148/2024 г.

Образувано е по частна жалба на „Нефтохимтранспорт“ АД, гр. Бургас против определение № 6763/19.09.2024 г. по адм. дело № 1490/2024 г. на Административен съд – Бургас. Поддържат се оплаквания за неправилност поради съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост във връзка с изводите на съда за неналичие на положителната процесуална предпоставка правен интерес от оспорването. Развиват се и доводи за недопустимост поради неподсъдност на делото на Административен съд - Бургас по правилата на местната подсъдност. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност е неоснователна. С определение № 6763/19.09.2024 г. по адм. дело № 1490/2024 г. Административен съд – Бургас е оставил без разглеждане жалбата на „Нефтохимтранспорт“ АД, гр. Бургас срещу заповед № РД-11-680/28.06.2024 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София и е прекратил производството като недопустимо на основание чл. 159, т.4 АПК. Определението е правилно. По делото е установено, че с оспорената пред първоинстанционния съд заповед административният орган е одобрил предоставянето на безвъзмездни средства на допуснатите кандидати, подробно индивидуализирани в Приложение №1 към същата. Със заповед № РД-11-681/28.06.2024 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София на жалбоподателя „Нефтохимтранспорт“ АД, гр. Бургас и още 30 кандидати им е отказано предоставяне на безвъзмездни средства. Тази втора по ред заповед също е оспорена от жалбоподателя и по аргумент от нейното обжалване той мотивира правния си интерес за оспорване на заповед № РД-11-680/28.06.2024 г. посочвайки, че при евентуален положителен за него изход на спора средствата за подпомагане вече ще са разпределени и той няма да може получи финансова помощ. Правилно административният съд е приел, че развитите доводи и основания не могат да обосноват наличието на правен интерес от предприетото оспорване на заповед № РД-11-680/28.06.2024 г. на председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, на която жалбоподателят-„Нефтохимтранспорт“ АД, гр. Бургас не е адресат. Наличието на пряк, личен и непосредствен правен интерес от оспорване на административен акт, било то индивидуален, общ или нормативен, оказващ влияние върху правната сфера на оспорващото лице, е абсолютна положителна процесуална предпоставка по възникване правото на съдебно оспорване, за която съдът следи служебно. Интересът е личен и пряк когато оспореният акт непосредствено засяга правната сфера на оспорващия или създава опасност от непосредствено засягане на негови, права, свободи и законни интереси или непосредствено създава задължения за него. Оспореният административен акт не разпростира действието си по отношение на жалбоподателя. Твърденият от него интерес е опосреден (непряк) и не предполага твърдяното засягане. Неснователни са доводите за недопустимост на съдебния акт като постановен от местно некомпетентен съд. Процесуалната предпоставка местна подсъдност е по упражняване правото на съдебно оспорване и за нея съдът следи служебно или по възражение на всяка от страните до края на първото по делото заседание (чл.134 АПК), т.е. всички предприети до този момент процесуални действия дори и от съд, на който делото не е местно подсъдно не са процесуално порочни, още по-малко детерминират недопустимост на постановения съдебен акт. Административен съд – Бургас е прекратил производството по делото преди конституирането на страните и насрочването на първото по делото съдебно заседание. Прекратяването е във връзка с първата група предпоставки - по възникване правото на съдебно оспорване и ирелевантни са развитите доводи за отсъствието на предпоставка по упражняване правото на съдебно оспорване. По изложените съображения, атакуваното определение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение