Определение № 5492 от 27.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4488/2024 г.

Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба на П. И. Ж. за отмяна на влязлото в сила решение № 2005/03.10.2024 г. по гр. д. № 6290/2024г., с което Районен съд-Бургас е издал заповед за защита от домашно насилие в полза на Д. К. Ж. против П. И. Ж.. От ответницата по молбата за отмяна Д. К. Ж. не е постъпил отговор. Върховен касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като прецени изложените доводи и данните по делото, намира подадената молба за отмяна за недопустима поради следните съображения: Съгласно т. 10 от ТР № 7 от 31.07.2017 г. по т.д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, при преценката си по чл. 307 ГПК за допустимостта на молбата за отмяна, съдът в закрито заседание следва да извърши проверка: подлежи ли атакувания акт на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК, молбата изхожда ли от легитимирано лице, спазен ли е преклузивният срок за подаването й и дали е редовна. Съгласно разрешенията в ППВС № 2/29.09.1977 г. и ТР № 7 от 31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ВКС, ОСГТК като извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения, отмяната не може да се приложи по отношение на всички съдебни актове, а само по отношение на тези от тях, които се ползват със сила на пресъдено нещо - т.е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. В конкретния случай, атакуваният акт не подлежи на отмяна. Съдебното решение е постановено в производство по налагане на защитни мерки по Закона за защита от домашното насилие, което не е исково. Производството по чл. 7 – чл. 19 от Закона за защита от домашното насилие е спорна съдебна администрация. Поради обстоятелството, че съдебните решения по исканията за постановяване на мерки за защита от домашното насилие са актове на спорна администрация, то съгласно т. 4 от ТР № 7/2014 от 13.07.2017 г., ВКС, ОСГТК те не подлежат на отмяна по реда на Глава Двадесет и четвърта ГПК. Тълкувателните решения имат задължително действие за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове – чл. 130, ал.2 ЗСВ. Поради това молбата за отмяна, като подадена срещу неподлежащ на отмяна акт е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от изложеното, ВКС, състав на Четвърто ГО