Определение № 10657 от 09.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8838/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от Р. Г. К. от гр. Кюстендил, чрез адв. Георгиева, против Определение № 1083 от 04.06.2024 г., постановено по адм. д. № 325/2024 г. по описа на Административен съд - Кюстендил. В частната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното определение. Иска се отмяна на определението на административния съд и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - директор на Регионална дирекция за социално подпомагане /РДСП/ – Кюстендил не изразява становище по жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното Определение № 1083 от 04.06.2024 г., постановено по адм. д. № 325 по описа на 2024 г. на Административен съд - Кюстендил, е оставена без разглеждане жалбата на Р. Г. К. от гр. Кюстендил срещу решение №10-РД06-0005/08.04.2024г. на директора на РДСП – Кюстендил и е прекратено производството по адм. д. № 325/2024г. по описа на Административен съд - Кюстендил. С решение №10-РД06-0005/08.04.2024г. директорът на РДСП – Кюстендил е оставил без разглеждане подадена от Р. К. жалба срещу Заповед № ЗСП/Д-КН/757/ФП/05.03.2024 г. на директора на ДСП – Кюстендил поради просроченост и е прекратил образуваното административно производство. Когато административното производство се прекратява при условията на чл. 88, ал. 1 от АПК, способът за съдебен контрол чрез оспорване на акта за прекратяване е уреден в чл. 88, ал. 3 от АПК. Съгласно посочената разпоредба, актът за прекратяване може да се оспори в 7-дневен срок от съобщаването му с частна жалба или с протест пред съответния съд, който се произнася с определение, което не подлежи на обжалване. Първоинстанционният административен съд е приел, че подадената пред него жалба срещу решение №10-РД06-0005/08.04.2024г. на директора на РДСП – Кюстендил е просрочена. Съдът правилно е изследвал и установил относимите обстоятелства по проверка на допустимостта на жалбата, на които е основал извода си за просрочие на подадената пред него жалба. Видно от приложеното известие за доставяне, жалбоподателят е получил акта на 13.05.2024 г., а жалбата е подадена в съда на 27.05.2024 г., т.е. след изтичане на 7-дневния преклузивен срок по чл. 88, ал. 3 от АПК, който е изтекъл на 20.05.2024 г. понеделник - присъствен ден, поради което правилно съдът е оставил без разглеждане подадената пред него жалба като процесуално недопустима и е прекратил производството по делото. Спазването на срока за подаването на жалба е абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта й, за която съдът е длъжен да следи служебно. Жалба, подадена след изтичането на срока, е процесуално недопустима и не може да бъде разгледана по същество, защото срокът за оспорване е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на страната да търси съдебна защита. Предвид изложените съображения, като е приел, че жалбата е процесуално недопустима, поради което я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото, Административен съд - Кюстендил е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,