Определение № 96 от 25.03.2015 г. на ВКС по т. д. № 2093/2014 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Постъпила е молба вх. № 3224/18.03.2015 г. от [фирма] – [населено място], за изменение на постановеното по делото решение № 34 от 05.03.2015 г. в частта за разноските. Молителят поддържа, че съдът е присъдил на насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение, които е определил неправилно и в завишен размер, без да се произнесе по възражението му за прекомерност на възнаграждението по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК. Твърди, че възражението по чл.78, ал.5 ГПК е направено своевременно в открито съдебно заседание, но е игнорирано от съда и решението не съдържа мотиви по повод на него. По изложените съображения молителят прави искане за изменение на решението в частта за разноските и за намаляване на адвокатското възнаграждение до предвидения в Наредба № 1/2004 г. на ВАС минимален размер. Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Молбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. С решение № 34 от 05.03.2015 г. по настоящото дело са уважени предявените от Б. П. Д. против [фирма] искове с правно основание чл.47, т.4 и т.6 ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 10.01.2013 г., постановено по арбитражно дело № 0527/2012 г. от арбитър С. М. при Арбитражен съд „А. Юстициарум”. В зависимост от изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът [фирма] е осъден да заплати на ищцата Б. Д. разноски по делото в размер на сумата 1 860.20 лв., включваща /според списък на разноските по чл.80 ГПК/ 360.20 лв. – платена държавна такса, и 1 500 лв. – платено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото. При присъждане на разноските съдът не е обсъждал и не се е произнасял дали адвокатското възнаграждение, заплатено от ищцата на процесуалния й представител, е прекомерно по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК. Липсата на произнасяне се дължи на обстоятелството, че до приключване на устните състезания по делото съдът не е бил сезиран с възражение по чл.78, ал.5 ГПК от страна на ответника [фирма]. Твърдението в молбата по чл.248 ГПК, че такова възражение е направено в откритото съдебно заседание по делото, но е игнорирано от съда при постановяване на решението, е неистинно и съставлява злоупотреба с право, тъй като в протокола от проведеното на 25.02.2015 г. открито съдебно заседание по т. д. № 2093/2014 г. е удостоверено, че в заседанието не се е явил процесуален представител на [фирма]. Възражение по чл.78, ал.5 ГПК не се съдържа в отговора на исковата молба и няма данни да е въвеждано в процеса с писмени бележки до приключване на заседанието на 25.02.2015 г. След като ответникът не е упражнил правото си по чл.78, ал.5 ГПК да възрази срещу размера на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение и да поиска намаляването му поради прекомерност до края на устните състезания по делото, правото на възражение по чл.78, ал.5 ГПК е преклудирано и липсва процесуална възможност за намаляване на възнаграждението чрез изменение на решението по реда на чл.248 ГПК. По изложените съображения молбата по чл.248 ГПК е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,