Определение № 1382 от 28.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 523/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Иса проджект“ ООД срещу определение № 773 от 05.12.2023 г. по ч.т.д. № 708/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е изменено определение № 608 от 09.10.2023 г. по ч.т.д. 708/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта за присъдените разноски в полза на „Иса проджект“ ООД направени пред въззивния съд, като е намалено присъденото адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК от сумата 1 500 лв. на сумата 745 лв. Жалбоподателят поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен. Сочи, че обжалваният съдебен акт е необоснован, като съдът само се е позовал на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Изтъква, че с последната е уреден само минимален рамер, което не означава, че страните не могат дам уговорят по –висок такъв, както са сторили в случая. Оспорил е договореният размер да е прекомерен с доводи, че частната жалба е срещу акт, с който производството по делото е прекратено, като е посочил и договореното от насрещната страна възнаграждение да е в значително по-висок размер. По тези доводи моли определението да бъде отменено, а молбата по чл. 248 ГПК оставена без уважение. Ответникът по жалбата, Карола Ерика Нитцчше, оспорва частната жалба като неоснователна. Излага, че обжалваният съдебен акт е правилен. Позовава се на практиката на СЕС по решение от 25.01.2024г. по дело С – 438/2022 г., съобразно която съдът не е обвързан от установените минимални размери в Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По тези доводи моли обжалваното определение да бъде потвърдено като правилно. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, приема, че е сезиран с допустима жалба от материално легитимирана страна, която предвид разясненията, дадени с т. 24 на ТР № 6 от 06.11.2013г. по т.д. 6/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС, ще бъде разгледана по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. С обжалваното определение въззивният съд е изменил определение № 608 от 09.10.2023 г. по ч.т.д. 708/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд, в частта за присъдените разноски в полза на „Иса проджект“ ООД направени пред въззивния съд, като е намалил присъденото адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК от сумата 1 500 лв. на сумата 745 лв., с доводи, че производството е по частна жалба срещу преграждащо определение на първоинстанционния съд. Зачел е установените минимуми в Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и приел, че следва да намали възнаграждението до сумата 745 лв., като е съобразил и че адвокатът е регистриран по ЗДДС. Частната жалба е неоснователна. Предвид нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно на уважената част на иска. Като отклонение от горното общо правило с нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК е предвидена възможност, ако възнаграждението за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Настоящият състав на съда споделя извода на въззивния съд, че последната законова хипотеза е налице, като съобразява предметът на делото – частна жалба срещу прекратително определение на първоинстанционния съд, липсата на фактическа сложност – спорът не е разгледан по същество, а по спорните правни въпроси досежно легитимацията на ищец по предявен иск по чл. 71 ТЗ е налице утвърдена и безспорна съдебна практика. Само за пълнота следва да бъде добавено, че установените в Наредба 1/2004г. на Висшия адвокатски съвет минимуми не са относими към горните решаващи мотиви на настоящия състав на съда, включително при зачитане на цитираната от ответника практика на СЕС по дело 438/2022г. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение