Определение № 222 от 13.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2034/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на И. С. А. срещу определение № 97/11.03.2022 г. по ч. гр. д. № 5046/2021 г. на ВКС, III г. о., с което е оставена без разглежане частната ѝ касационна жалба вх. № 3265/02.03.2021 г. срещу определение № 390/09.02.2021 г. по в. ч. гр. д. № 312/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение частна жалба на страната срещу отказа на Софийски градски съд за предоставяне на правна помощ. Частната жалба е редовна и процесуално допустима. С обжалваното определение се приема, че частна касационна жалба вх. № 3265/02.03.2021 г. е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол, тъй като необжалваемостта му произтича пряко от закона – чл. 95, ал. 5 и ал. 6 ГПК; правилата, уреждащи обжалваемостта на съдебните актове са императивни и не могат да бъдат дерогирани от съда; неправилното посочване в диспозитива на определението на апелативния съд, че то подлежи на касационен контрол не придава суспензивен и деволутивен ефект на частната жалба, подадена срещу него. Обжалваното определение е законосъобразно. Производството по предоставяне на правна помощ е двуинстанционно. В този смисъл е изричната разпоредба на чл. 95, ал. 6 ГПК. Когато по искането за предоставяне на правна помощ се е произнесъл първоинстанционният съд и го е отхвърлил, компетентен да се произнесе по частната жалба срещу отказа е съответният въззивен съд, чийто акт не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол. Предвид изложеното, частната касационна жалба против определението на апелативния съд е процесуално недопустима, както правилно е приел и съставът на ВКС, III г. о. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,