Решение № 8725 от 25.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10507/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) срещу решение № 18310/29.05.2025 г., постановено по адм. дело № 8976/2024 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ) в частта, в която е отменено Уведомително писмо (УП) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г. с изх. № 02-220-2600/439-12/26.07.2024 г., издадено от заместник-изпълнителния директор на ДФЗ в частта му, касаеща установена недопустимост на площ по отношение на БЗС № 32216-127-1-5 в частта над 0,20 ха недопустима площ до установената от административния орган недопустима площ от 0,21 ха, по отношение на БЗС № 32216-160-2-2 в частта над 0,29 ха недопустима площ до установената от административния орган недопустима площ от 0,31 ха, по отношение на БЗС № 32216-5168-3-1 в частта над 1,79 ха недопустима площ до установената от административния орган недопустима площ от 2,8 ха и по отношение на БЗС № 32216-5168-9-1 в частта над 0,96 ха недопустима площ до установената от административния орган недопустима площ от 1,08 ха; административната преписка е изпратена на заместник-изпълнителен директор на ДФЗ в тази й част за ново произнасяне по подаденото от „Съненерджи България“ ЕООД заявление за подпомагане с УИН 22/010620/99127 за кампания 2020, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. В останалата част, в която жалбата срещу УП е отхвърлена, решението е влязло в сила и не е предмет на касационната проверка. Касационният жалбоподател, чрез процесуален представител гл. юрк. Г. Бъчваров обжалва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че като е възприел изцяло заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза (СТЕ), съдът е извел неправилни и необосновани изводи, които не кореспондират с доказателствата по преписката. По изложените съображения иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана първоинстанционната жалба срещу процесното УП. Претендира разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът по касация – „Съненерджи България“ ЕООД, ЕИК 175365277, представляван от адв. Р. Кралева, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски съгласно приложен договор за правна защита и съдействие. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като обсъди доводите и възраженията на страните и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения. С обжалваното пред първоинстанционния съд УП за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания, базирани на площ за кампания 2020 г. с изх. № 02-220-2600/439-12/26.07.2024 г. по съответно заявените схеми/мерки, базирани на площи, са оторизирани следните суми: Схема за единно плащане на площ (СЕПП) – за декларираните в заявлението за подпомагане за кампания 2020 площи по СЕПП, съгласно чл. 13, чл. 16, чл. 16а и дял четвърти от Делегиран Регламент ЕС № 640/2014 на Комисията, е оторизирана сума в размер на 51843,61 лева, съответно е извършено намаление в размер на 11256,58 лева; Схема за преразпределително плащане (СПП) за заявената СПП и декларираните в заявлението за подпомагане за кампания 2020 площи по СЕПП, съгласно чл. 13, чл. 16, чл. 19а и дял четвърти от Делегиран регламент ЕС №640/2014 на Комисията, както и разпоредбите на чл. 43б, ал. 1 от ЗПЗП, за първите до 30 хектара, за които земеделският стопанин има право на подпомагане по СЕПП, е оторизирана сума в размер 4392,52 лева, съответно е извършено намаление в размер на 131,48 лева; Схема за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда (ЗДП) – съгласно декларираните данни в заявление за подпомагане с УИН 22/010620/99127 и установените по СЕПП площи, както и след извършване на проверка за спазване на изискванията по схемата за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната следа (ЗДП), съгласно чл. 2 от Наредба 3 от 17.02.2015 г., резултатите от която са посочени в таблица № 3, е оторизирана сума в размер на 36183,16 лева, съответно е извършено намаление в размер на 3557,37 лева; Подмярка 13.1/НР1 – Компенсаторни плащания в планински райони – за декларираните в заявлението за подпомагане за кампания 2020 площи по Подмярка 13.1, съгласно чл. 13, чл. 16, чл. 19а и дял четвърти от Делегиран регламент ЕС №640/2014 на Комисията, както и разпоредбите на чл. 3 от Наредба № 6 от 24.02.2015 г. е оторизирана сума в размер на 15664,97 лева, съответно е извършено намаление в размер на 5191,49 лева. „Съненерджи България“ ЕООД е оспорило УП в частта на извършените парични редукции по СЕПП, СПП, ЗДП и НР 1 по отношение на следните БЗС-та, изброени в Таблица 1, стр. 3 и стр. 4 от УП, които БЗС-та частично или изцяло са счетени за недопустими за подпомагане от административния орган: №№ 32216-5168-3-1, 37280-145-1-1, 37280-157-1-2, 02659-253-1-1, 32216-5168-6-1, 32216-5168-9-1, 37280-183-1-1, 32216-160-2-2 и 32216-127-1-5, както и в частта на верността на изчислените редукции по СЕПП, СПП, ЗДП и НР 1. Видно от Таблица 1 на УП, посочените от жалбоподателя 9 на брой БЗС-та са площи с констатирани несъответствия по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2020, след извършени проверки за допустимост на площите. В конкретния случай площта на разглежданите БЗС-та е установена след извършена проверка на място от Технически инспекторат към Разплащателна агенция със заявка № 409496 на 07.10.2020 г., за която кандидатът за подпомагане уведомен с писмо № 01-222-2600/852 от 23.10.2020 г. РТИ на РА, получено на 29.10.2020 г. С оглед установената при тази проверка площ на процесните БЗС-та (колона 6 във вр. с колона 4 от Таблица 1), е определена и наддекларираната площ за всеки от парцелите, както следва: за БЗС № 32216-5168-3-1 тя е 2,8 ха, за БЗС № 37280-145-1: 0,78 ха, за БЗС № 37280-157-1-2: 8,59 ха, за БЗС № 02659-253-1-1: 0,36 ха, за БЗС № 32216-5168-6-1: 0,6 ха, за БЗС № 32216-5168-9-1: 1,08 ха, за БЗС № 37280-183-1-1: 0,77 ха, за БЗС № 32216-160-2-2: 0,31 ха и за БЗС № 32216-127-1-5: 0,21 ха. Оспорени са констатациите на органа по така заявените за подпомагане 9 парцела относно установените допустими и недопустими площи от тях, както и крайният размер на извършените от органа редукции на заявените суми, съобразно установените като недопустими площи в процесното УП по отношение на гореописаните парцели. По делото са приети и приложени представените с жалбата писмени доказателства, административната преписка по издаване на процесното УП и допълнително представените от ответния орган доказателства, както и материалите по адм. дело № 3880/2022 г. по описа на АССГ. По делото е назначена съдебно-техническа експертиза, заключението по която е изслушано и прието без оспорване от страните по делото. Искането на процесуалния представител на ответника за назначаване на допълнителна или повторна експертиза е отхвърлено като неоснователно и неотносимо към настоящия спор. Въз основа на установените по спора правнорелевантни факти съдът е приел от правна страна, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, при наличие на изложени от органа фактически и правни съображения, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с приложимия материален закон. Решаващият извод за материална незаконосъобразност на акта е мотивиран изцяло и единствено с позоваване на констатациите на вещото лице по въпросите, поставени с назначената по делото СТЕ. Съдът е приел, че спорът по делото се свежда до това правилно ли са установени недопустимите за подпомагане площи от следните парцели, заявени от „Съненерджи България“ ЕООД по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2020 г.: БЗС №№ 32216-5168-3-1, 37280-145-1-1, 37280-157-1-2, 02659-253-1-1, 32216-5168-6-1, 32216-5168-9-1, 37280-183-1-1, 32216-160-2-2 и 32216-127-1-5. По отношение на пет от процесните парцели: БЗС №№ 02659-253-1-1, 32216-5168-6-1, 37280-145-1-1, 37280-157-1-2 и 37280-183-1-1, е налице съвпадение в констатациите на административния орган и на вещото лице относно размера на допустимите, съответно недопустимите площи от парцелите, с оглед на което съдът е приел, че в тази част не са оборени фактическите установявания в административния акт и следователно в тази част УП следва да бъде оставено в сила като законосъобразно и правилно, в съответствие с чл. 43, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 13 „Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020. „ По отношение на останалите четири парцела: БЗС №№ 32216-127-1-5, 32216-160-2-2, 32216-5168-3-1 и 32216-5168-9-1 съдът е кредитирал напълно заключението на вещото лице, което е приело, че недопустимите площи са в по-малък размер от установените в УП, а именно: за БЗС № 32216-127-1-5 вещото лице е установило недопустимата площ в размер на 0,20 ха при установена такава от административния орган 0,21 ха, за БЗС № 32216-160-2-2 – 0,29 ха при установена от административния орган 0,31 ха, за БЗС № 32216-5168-3-1 – 1,79 ха при установена а от административния орган 2,8 ха и за БЗС № 32216-5168-9-1 – 0,96 ха при установена от административния орган 1,08 ха. При тези данни първоинстанционният съд е направил извода, че установената като допустима за подпомагане площ е по-голяма от посочената в УП, което е довело до неправилно пресмятане на размера на редукциите (намаленията), съотнесено към недопустимите площи в процесното УП по мярка СЕПП, СПП, ЗДП и НР 1 за тези четири парцела. Поради това съдът е счел, че УП следва да бъде отменено в посочената част и преписката – върната на административния орган за установяване на допустимите площи по отношение на четирите парцела (извън съвпадащите стойности на преценените като недопустими площи от органа и вещото лице), извършване на преценка дали същите водят до корекции на намаленията на плащанията, които са направени по горепосочените схеми в УП, и изчисляване на редукциите по СЕПП, СПП, ЗДП и НР 1 съобразно установените като недопустими за подпомагане площи. По изложените съображения е постановено обжалваното решение, с което АССГ е отменил процесното УП в частта му, касаеща установена недопустимост на площ по отношение на БЗС № 32216-127-1-5 в частта над 0,20 ха недопустима площ до установената от административния орган недопустима площ от 0,21 ха, по отношение на БЗС №32216-160-2-2 в частта над 0,29 ха недопустима площ до установената от административния орган недопустима площ от 0,31 ха, по отношение на БЗС № 32216-5168-3-1 в частта над 1,79 ха недопустима площ до установената от административния орган недопустима площ от 2,8 ха и за БЗС № 32216-5168-9-1 в частта над 0,96 ха недопустима площ до установената от административния орган недопустима площ от 1,08 ха, като в тази част административната преписка е изпратена обратно на компетентния орган за ново произнасяне по подаденото от „Съненерджи България“ ЕООД заявление за подпомагане с УИН 22/010620/99127 за кампания 2020, при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Неправилен и необоснован е изводът на съда за противоречие на оспореното УП с приложимия материален закон. От съдържанието на уведомителното писмо е видно, че административният орган е мотивирал отказа за финансово подпомагане с направени изчисления чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) след извършване на задължителни административни проверки и проверки на място съгласно чл. 37 ЗПЗП на данните в подаденото заявление и тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 ЗПЗП. Вписаните в УП основания и таблиците към него, посочените данни за парцелите с конкретизирането на площите, приети за недопустими, както и данните от административната преписка, обективират ясно не само фактическите, но и правните основания, обосноваващи издаването на УП в обжалваната му част. В таблици 1, 3, 13 и 14 са посочени конкретни данни, отнасящи се до приетите от административния орган недопустими площи. Към всяка от таблиците са изложени обосновани мотиви относно данните, съдържащи се във всяка отделна колона, като за всяко конкретно намаление на заявената за подпомагане площ по съответния парцел са посочени както релевантните фактически обстоятелства, така и приложимите правни основания. Фактическите основания за издаване на оспорения акт се съдържат и в документите, част от административната преписка по издаване на оспорения акт – заявление за кампания 2020 г., таблица за използвани парцели 2020, декларации, карти на БЗС, заповед за извършване на проверка на място, доклад за проверка на площи и други. Настоящият касационен състав на ВАС намира, че фактите, установени въз основа на документите, съдържащи се в административната преписка, обосновават възприетите от административния орган правни основания за намаляване на исканото финансово подпомагане в оспорената част на УП – РА намалява размера на плащането или отказва плащане, когато кандидатът за подпомагане е заявил площи, които не стопанисва или е заявил площи, които не отговарят на условията за допустимост за подпомагане – основания по чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП и чл. 13, ал. 1, т. 1 от Наредба № 6 от 24.02.2015 г. (по отношение на Мярка 13, Подмярка 13.1/НП1). Жалбоподателят пред първата инстанция не оспорва по същество приложимостта на цитираните разпоредби, а насочва оспорването си срещу конкретно определените от административния орган в хода на оценката на проектното му предложение недопустими площи от гореописаните 9 БЗС-та. С доводи за погрешно изчисляване в повече на недопустимите площи от тези парцели, „Съненерджи България“ ЕООД оспорва размера на извършените с процесното УП редукции по заявените схеми и мерки за подпомагане - СЕПП, СПП, ЗДП и НР 1, като по същество счита, че същите следва да са в по-малък размер. Противно на приетото от първоинстанционния съд, настоящият касационен състав счита, че изготвеното заключение по назначената СТЕ не оборва по категоричен, обоснован и безпротиворечив начин констатациите в административната преписка и процесното УП досежно размера на установената като недопустима площ от всеки от четирите парцела, за които е налице разминаване в изчисленията, направени от административния орган и от вещото лице. Следва изрично да се посочи, че съдът е възприел изложеното от вещото лице в тази посока, без да извърши какъвто и да е анализ и оценка на заключението с оглед на и в съпоставка с останалите доказателства по делото. Заключението на вещото лице само по себе си не обвързва съда в преценката му при решаването на спора, а следва да бъде ценено в съвкупност с целия доказателствен материал по делото, като във всеки случай съдът дължи мотиви за решението си да кредитира, респ. да не кредитира същото в крайния съдебен акт. В настоящия случай АССГ не е изложил собствени мотиви защо счита заключението на вещото лице за достоверно, обективно и компетентно изготвено, като вместо това изцяло е възпроизвел част от съдържанието му в мотивите на своето решение, правейки автоматичен извод за доказателствената му сила в посока на опровержение на фактическите установявания в акта, в частта на несъвпадащите стойности на установените от органа и вещото лице допустими/недопустими площи от процесните четири парцела. Настоящият касационен състав намира, че описаното от вещото лице за всеки от проверените парцели, в частност за четирите парцела, за които се отнасят разминаванията в изчисленията, не е от естество да опровергае установеното от административния орган фактическо положение въз основа на извършената проверка на място, резултатите от която са обективирани в представения с преписката Доклад за проверка на площи. Прави впечатление, че по отношение на два от парцелите – БЗС № 32216-127-1-5 и БЗС № 32216-160-2-2, разликата в изчисленията на административния орган и вещото лице е в рамките на допустимата техническа/статистическа грешка (съответно 0,01 и 0,02 ха). Несъществено е разминаването и по отношение на другите два парцела: за БЗС № 32216-5168-3-1 то е 1.01, а за БЗС № 32216-5168-9-1 то е 0,12. Вещото лице представя резултата от своя анализ, като крайния си извод за размера на недопустимите площи основава на разчетените от него изображения от сателитно заснемане. Не става ясно обаче кои са тези изображения и към кой момент са били направени, за да могат да бъдат надлежно съотнесени към преценката за допустимост/недопустимост на площите, направена от административния орган въз основа на извършената проверка на място, резултатите от която се вземат предвид при изчисление на установената площ на заявените за подпомагане БЗС-та. Предвид горното и с оглед на доказателствата по преписката, потвърждаващи констатациите на административния орган, въведени като фактически основания на процесното УП, спрямо които правилно са приложени съответстващите им правни основания, решението на АССГ се явява необосновано и постановено в противоречие с материалноправните разпоредби. Както вече бе отбелязано, фактическите установявания в акта не се опровергават по безспорен начин от констатациите на вещото лице по назначената СТЕ. Извън експертното заключение, жалбоподателят не доказва по какъвто и да е друг начин благоприятния за него факт, че площи в по-голям размер от установения от административния орган подлежат на подпомагане, що се касае до посочените в първоинстанционната жалба общо 9 парцела. Видно от изложеното, доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са основателни. Съдът при достатъчно събрани по делото доказателства е направил необосновани фактически изводи и неправилно е приложил материалния закон, поради което решението му следва да бъде отменено като неправилно, а по същество първоначалната жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за разноски се явява основателна и такива следва да му се присъдят в доказания по делото размер – 35,79 евро (съответстващ на 70 лева) – държавна такса за разглеждане на касационната жалба. Основателна е и претенцията за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, което съдът определя общо в размер на 153,39 евро (съответстващ на 300 лева), от които 51,13 евро (100 лева) за първата инстанция и 102,26 евро (200 лева) за касационната инстанция, съгласно съответно приложимата редакция на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение