Определение № 12598 от 08.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11508/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. В. К., против Разпореждане № 35448/ 28.10. 2025 г., по административно дело № 9047/ 2023г. на Административен съд- София- град, с което е оставено без уважение искането му да бъде освободен от държавна такса. Изразени са доводи за незаконност на съдебния акт, и се иска неговата отмяна. Върховният административен съд в настоящия състав на трето отделение намира, че частна жалба е процесуално допустима, като подадена в законоустановения 7- дневен срок, от надлежна страна и против годен за оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. Производството пред Административен съд– София град е образувано по касационна жалба на Г. В. К. срещу Решение № 31837/ 30.09.2025 г., постановено по административно дело № 9047/ 2023 г. по описа на АССГ. В жалбата са направени искания за освобождаване на жалбоподателя от внасянето на държавна такса по касационната жалба и за отвод на съдията – докладчик. Приложена е декларация по чл.83, ал.2 от ГПК, както и решение за прекратяване на брака между жалбоподателя и В. В.. С обжалваното определение АССГ е отхвърлил молбата на Г. В. К. за освобождаване от държавна такса. Посочил, че от така сключеното споразумение, подписано от К. и утвърдено от съда се установява, че същият е получил сумата от 335 500 лева през 2017 г., като дял от общото семейно имущество. Доколкото полученото от ищеца имущество при развода е на значителна стойност, а дължимата държавна такса е в минимален размер от 10 лева, не би представлявало затруднение същата да бъде заплатена. При тези данни съдът намерил, че ищецът разполага с необходимите средства да заплати държавната такса, поради което липсва основание за освобождаване от заплащането й. Определението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл.83 ал.2 от ГПК, приложима по силата на препращащата норма на чл.144 от АПК, такси и разноски не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. При разглеждането на молбата за освобождаване съдът взема предвид: т.1. доходите на лицето и неговото семейство; т.2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; т.3 семейното положение; т.4 здравословното състояние; т.5 трудовата заетост; т.6 възрастта; и т.7 други относими обстоятелства. Анализът на доказателствата обосновава еднопосочен извод за неоснователност на искането за освобождаване от държавна такса. По делото е установена значителната сума, която К. е получил като дял от общото семейно имущество преди 8 години, като от приложената справка от Агенция по вписванията е видно, че лицето притежава имущество, от което може да реализира доходи. Неговото имуществено състояние, позволява заплащането на такса, която е в минимален размер. Правилно и обосновано от адм. съд е оставено без уважение искането за освобождаване от внасяне на държавна такса. На следващо място определението в частта, с която съдът е оставил без уважение искането за отвод на съдията- докладчик, не подлежи на съдебен контрол, тъй като не прегражда производството. Относно отправеното в частната жалба искане за отвод на съдебния състав по административно дело № 9047/ 2023г. на Административния съд - София- град, следва да се посочи, че Върховният административен съд не е компетентен да отстранява съдии от разглеждане на първоинстанционните дела. Въпросите, свързани с основанията за отвод и процедурата по отвод на съдебен състав са регламентирани в чл. 22 и чл. 23 от ГПК. Съдията докладчик следва сам да прецени дали са налице основания за отвеждането му от разглеждане на делото. По изложените съображения обжалваното разпореждане е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на трето отделение,