Определение № 9005 от 22.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3653/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. Ж. П., понастоящем в Затвора в [населено място], срещу определение от 06 февруари 2024 год., постановено по адм. дело № 8857/2023 год. по описа на Върховния административен съд (ВАС), с което са дадени указания по реда на чл. 213а, ал. 6, т.1, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 236 АПК. Направено е и искане по чл. 23 от Закона за правната помощ (ЗПП) за предоставяне на служебен адвокат. В частната жалба П. П. е инкорпорирал и ръкописно написана декларация за имуществено, семейно и здравословно състояние. Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия намира, че частната жалба е процесуално недопустима, а искането за предоставяне на правна помощ е неоснователно. По отношение на частната жалба, настоящият съдебен състав установи следното: Производството по адм. дело № 8857/2023 год., по описа на Върховния административен съд, тричленен състав на трето отделение, е образувано по жалба на П. Ж. П.. С определение от 06 февруари 2024 год., предмет на обжалване в настоящото производство, са констатирани нередовности по подадената жалба, поради което същата е оставена без движение, а на жалбоподателя е указано в седемдневен срок от получаване на съобщението да посочи обжалвания съдебен акт; точно и мотивирано да посочи конкретните пороци на съдебния акт, които съставляват касационни основания и в какво се състои искането. С определението изрично е посочено, че при неизпълнение на указанията производството по делото ще бъде прекратено, а жалбата ще бъде оставена без разглеждане. Именно това определение от 06 февруари 2024 год. е предмет на разглеждане в настоящото производство. Съгласно чл. 229, ал. 1 АПК на обжалване с частна жалба подлежат определенията и разпорежданията, които: т. 1 преграждат по-нататъшното развитие на производството; т. 2 в случаите, изрично посочени в закона. В случая се обжалва определение на Върховния административен съд, постановено на основание чл. 213а, ал. 6, т. 1, предложение първо от АПК, във вр. с чл. 236 АПК, с което жалбата на П. П. е оставена без движение и му е даден седемдневен срок за отстраняване на нередовностите. Това определение не прегражда по-нататъшното развитие на производството и законът не посочва изрично, че подлежи на обжалване, от което следва, че не попада в хипотезата на обжалваемите по реда на Глава XIII от АПК съдебни актове. По изложените съображения частната жалба на П. П. против определение от 06 февруари 2024 год., постановено по адм. дело № 8857/2023 год. по описа на Върховния административен съд, е процесуално недопустима като подадена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство - да се прекрати (чл. 215, т. 4 във връзка с чл. 236 АПК). По искането за предоставяне на правна помощ - служебен защитник по настоящото дело: Съгласно действащата нормативна уредба безплатна правна помощ за процесуално представителство по чл. 21, т. 2 от ЗПП се предоставя в два случая – когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита, резервен защитник или представителство (чл. 23, ал. 1 от ЗПП) или по преценка на съда в случаите, когато страната по делото не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това (чл. 23, ал. 2 от ЗПП). Според разпоредбата на чл. 24 ЗПП правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 не се предоставя: 1. когато предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ; 2. когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима; 3. в случаите на търговски дела и данъчни дела по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, освен ако страната, кандидатстваща за правна помощ, е физическо лице и отговаря на условията за предоставяне на правна помощ. За настоящото съдебно производство не е предвидена задължителна адвокатска защита и предоставянето на правна помощ е изцяло по преценка на съда, след като вземе предвид и всички обстоятелства по чл. 24 ЗПП. С оглед цитираните разпоредби и предвид установената недопустимост на частната жалба, по която е образувано настоящото производство, искането на П. П. за предоставяне на правна помощ се явява неоснователно съгласно разпоредбата на чл. 24, т. 2 ЗПП, поради което следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав, първа колегия